Какво научихме от кризата в Гърция?

Ако гърците бяха толкова убедителни, досега да бяха приключили необходимите реформи. Правителството можеше да инициира преговори между работодатели и синдикати за равно споделяне на тежестта на дълга, включително и намаляване на заплатите и пенсиите. От това щеше да последва допълнително споразумение за преструктуриране на публичния дълг.

Така всички щяха да направят саможертви за постигане на общите цели – либерализиране на професиите, за които е нужен лиценз, за да бъдат упражнявани, и провеждане на цялостна данъчна реформа.

Но вместо да работи със синдикатите и работодателите, правителството се вслуша в съвета на тройката кредитори и буквално разруши системата на колективното трудово договаряне, оставайки работещите на произвола на съдбата. Липсваше механизъм, по който да се стигне до справедлив консенсус относно намаляването на заплатите и пенсиите.

Докато всеки защитаваше безусловно своите права, професиите, изискващи лиценз, останаха все толкова недостъпни за хората, търсещи работа. Поради същите причини нямаше как да се постигне съгласие за провеждане на смислена данъчна реформа.

Правителството се провали и в опита си да извърши структурните реформи. Затова изгуби и доверието на кредиторите. Съответно – тройката остана скептична, че правителството ще успее да доведе до край реформите. Затова принуди Гърция да затегне още повече коланите, за да може да получи така желаната помощ.

Още с първото увеличение на данъчните ставки и намалените държавни разходи икономиката изпадна в рецесия. Твърденията, че държавният дълг е устойчив, се превърнаха във фарс. Но трябваше да минат още две болезнени години, за да бъде преструктуриран.

В момента Гърция търси най-добрия изход от тежката ситуация. Със стартирането на структурните реформи тя си пое глътка въздух. Гръцките лидери сега лобират пред кредиторите за бъдещи дългови опрощения. Ако Гърция и чуждестранните й партньори не се научат от нейните допуснати грешки, то нейното бъдеще ще е още по-трудно.

Важно е другите страни да си вземат поука. Ако го направят, то смелите гръцки граждани могат да бъдат спокойни, че поне на други хора по света няма да им се налага да правят същите саможертви.