Последиците от Кримската криза разклащат баланса на великите сили

Нов поглед към военните бюджети

САЩ ще преразгледат своите разходи за отбрана. Конфронтацията в Украйна се проведе по същото време, в което Пентагонът предложи реорганизация на цялостните му разходи. Тази реорганизация намали общия бюджет на Министерството на отбраната на САЩ за години наред. Тя също така гарантира, че той е насочен по-малко към войски, които биха водили наземни битки в Европа, а повече към по-неконвенционални войни срещу по-малки и по-неуловими врагове.

Кризата в Украйна няма да спре този процес напълно. Но с новото напрежение с Русия, както и между Кремъл и американските традиционни съюзници в Европа, дебатът за това колко наистина може да се понижат разходите и дали е добре да се отдалечи Вашингтон от традиционните си отбранителни структури, ще се разгори отново. Дори ако правителството на САЩ не мисли за това, то със сигурност това ще сторят представителите в Конгреса.

Далеч от петролните държави, поглед към Европа

Кризата ще засили промяната във фокуса на американците - далеч от Близкия изток и обратно към Европа и Азия. Експертът Хаас отбелязва, че тази промяна е вече в ход заради решителния ход на Китай, но сега също и "Европа изисква повече внимание".

Тази промяна, добавя Хаас, е "връщане към стратегическата нормалност", тъй като Европа и Азия са двата региона с другите големи световни сили. Това отклонение от преобладаващото в момента занимание с Близкия изток и неговия нефт ще бъде още по-значително, ако кризата в Украйна насърчи САЩ в усилията им за постигане на по-стабилна позиция като енергийна сила. Тогава Вашингтон би могъл да приеме, че Русия използва своите петролни и газови ресурси, за да се налага над Украйна и дори над цяла Европа.

НАТО се нуждае от нови цели пред себе си

Северноатлантическият пакт, основният отбранителен алианс на Америка в следвоенния период, трябва да преразгледа своята мисия в една епоха, в която руските ръководители отново стават агресивни.

В някои отношения НАТО прекара последния четвърт век в търсене на полагащата ѝ се роля след края на Студената война. Но дали не трябва да приюти всички от Европа, а по този начин и Русия, в единна система за сигурност, с което да остави напрежението между Изтока и Запада веднъж завинаги зад себе си? Или трябва да включва само бившите малки членки на съветската империя, за да ги предпази точно от този вид агресивно поведение в Русия, на което сме свидетели в момента? Или Москва би възприела като твърде провокативно поведение, ако в НАТО бъдат допуснати всички бивши съветски сателитни държави?

Тези въпроси досега не са получили ясни отговори. Един прием на Украйна в НАТО например никога досега не е бил дискутиран. Не е ясно дали включването ѝ би попречило на настоящата криза, или би я преместило само по-рано във времето. Във всеки случай НАТО има нова мисия – пактът трябва да намери стратегия за справяне с Русия, която очевидно не е готова да отстъпи.