Задава ли се краят на гръцките мечти?

Победителят на изборите в Атина действа бързо. Още днес /27.1./ се очаква да бъде представен новият кабинет, като това ще отвори пътя за нови преговори с кредиторите от омразната "Тройка". Алексис Ципрас обяви, че си поставя за цел да освободи Гърция от бремето на дълговете, да я отърси от мерките за икономии, да прогони от страната финансовите контрольори, но в същото време и да иска от европейците нови финансови помощи. Като последното той нарича "солидарност". Всичко това едва ли може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като нахалство, пише в свой анализ за Deutsche Welle Барбара Везел.

Разговорите между новия премиер в Атина и държавите от еврогрупата явно ще бъдат доста интересни. В този покер ще се изисква доста търпение и сигурна ръка. Затова и финансовите министри в Брюксел засега проявяват демонстративно спокойствие: "Нека изчакаме съставянето на правителство в Атина, за да видим какви искания ще ни поднесат", казват те.

МВФ вече заяви ясно и категорично, че не може да става и дума за някакво опрощаване на дългове. ЕЦБ гледа на нещата по същия начин. Подобни сигнали пристигат и от Еврокомисията, както и от федералното правителство в Берлин, смятано от гърците за основен "виновник" за сегашното им състояние.

При това дълговете в размер на 175% от БВП на страната не са основният проблем на Гърция, защото Атина в момента почти не извършва плащания по главницата. А и лихвите, които плаща, бяха понижени в резултат на договорените преди това отстъпки до 2,4%, с което са дори по-ниски от тези за Германия. Атина обаче има парични задължения към МВФ във Вашингтон, който досега почти не е реагирал на политическите заплахи на държавите-кредиторки. 

По време на предизборната кампания Алексис Ципрас обеща на гърците много неща, включително и най-утопични. Той обеща щедра социална програма, която предвижда премахването на предишните мерки за икономии, ново опрощаване на дълговете, пълна национална независимост, по-нататъшно финансиране от Европа и оставането на Гърция в еврозоната. Дори ако част от това мине за чиста предизборна реторика, все пак остават доста неща, които са напълно неизпълними.

ЕС засега уверява, че ще си сътрудничи конструктивно с новото правителство. Всъщност обаче финансовите министри от общността трябва бързо да "приземят" гръцките мечтания за нови подаръци. И преди всичко никой в Брюксел не бива да се поддава на харизмата на симпатичния Алексис Ципрас.

Той е политически функционер, който никога досега не е упражнявал гражданска професия, затова пък се прочу с безогледния начин на своето кариерно издигане от редиците на левите партии. Той е от онзи сорт политици, на които не може де се има и грам доверие. За това говори също и фактът, че той не би се посвенил да състави правителство с подкрепата на десните екстремисти.

Изглежда му е напълно безразлично, че с расистката си, антимиграционна политика, представителите на „Партията на независимите гърци“ могат да допринесат за нова взривоопасна ситуация в Европа. Подобно правителство може да създаде сериозна опасност за Европа и то не само в сферата на финансовата политика.

Много коментатори предполагат, че сравнително скоро в Атина ще се завърне икономическото благоразумие и готовността за компромиси. Но дали тази надежда не е илюзорна? По всички личи, че Алексис Ципрас е особено ловък играч на покер, който е готов безскрупулно да използва даденото му в аванс доверие. Страните от еврозоната би трябвало постепенно да свикват с мисълта, че в един момент може да се окаже по-умно да затворят вратата пред Гърция, вместо да й правят по-нататъшни отстъпки.

Дотам обаче все още не се е стигнало. Първо трябва да се види как Атина спазва удължените срокове за последното разсрочено плащане, които са обвързани с проверка на икономическия напредък на страната. Гръцкото правителство чака още 7 млрд. евро от общата помощна програма на ЕС и МВФ и ще трябва да демонстрира политическа воля. Едва тогава ще знаем какво можем да очакваме, заключава Везер в анализа си.

Всичко за Гърция четете тук!