Гърция иска опрощение на дълга си. Ами по-бедните ѝ съседи?

Алексис Ципрас е премиер на Гърция от едва няколко дни и не прави много, за да удържи на обещанието си да запази страната си в еврозоната. Той има едва няколко седмици да постигне сделка с кредиторите на Атина, за да предотврати финансов колапс, но почти всички негови думи и действия изглежда са изчислени за задълбочаване на проблема между Гърция и кредиторите ѝ, пише The Wall Street Journal.

От решението му да сключи коалиция с проруската, анти-ЕС, крайнодясна партия „Независими гърци“, назначението на крайния марксистки преподавател по икономика за финансов министър и отказът му да подкрепи затягането на санкциите срещу Русия заради намесата ѝ в Украйна до заявената от кабинета му политика да отмени ключови реформи, подходът му подсказва апетит за конфронтация, вместо компромис, пише изданието.

Първият му официален акт като премиер на Гърция бе да положи букет с рози на мемориал за Втората световна война. Паметникът отбелязва мястото, на което 200 комунистически активисти са били избити от нацистки войници. Жестът има голяма символика, тъй като показва желанието му за конфронтация с Германия, за да постигне целта си за предоговаряне на дълга на Атина.

Но ако Ципрас иска да постигне сделката, която смята, че Гърция заслужава, той ще трябва да се справи не само с германците. Ще трябва да спечели скептично настроените данъкоплатци в другите страни от еврозоната и да успокои европейските лидери, които се безпокоят от предизвикателства в собствените си страни. Той ще трябва да ги убеди, че Гърция има уникална нужда от подкрепа, въпреки че цяла Европа все още се възстановява от световната финансова криза, пише Bloomberg.

Дори след седем години рецесия Гърция остава много по-богата от своите съседи. Нейният брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 22 000 долара. В Албания той е 4 000 долара, в Македония – 5 000. В България, която също е член на Европейския съюз, той е 8 000 долара, отбелязва Bloomberg.

„Много е трудно да убедиш работещ в България, че трябва да даде част от данъците си, за да помогне на хората в Гърция, които са по-богати от него“, коментира Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията в София. „Ако ще харчим пари по този начин в Гърция, трябва да харчим пари и в България и другите източноевропейски страни. Този аргумент се използва от политиците тук“.

Пазарите отбелязаха със закъснение нарастващия риск от излизането на Гърция от еврозоната. Доходността на тригодишните гръцки облигации се увеличи до около 17%, а акциите на основните ѝ банки се сринаха с повече от 25% в сряда.

На среща в Брюксел по-рано тази седмица вече бившият финансов министър Гикас Хардувелис предупреди, че драстично намалелите данъчни постъпления и отливът на капитали от банките са се влошили през последните дни.

Някои финансови министри и политици от еврозоната твърдят, че в момента те се боят повече за съдбата на валутния съюз, отколкото по време на европейската дългова криза от 2011 г. или 2012 г.

Проблемът на Ципрас е, че отношението в еврозоната също се втвърдява. Стратегията му изглежда го е извела на челното място на паневропейската левичарска атака срещу „политиката на икономии“, опитвайки се да изолира Берлин на вълната от антигермански настроения. Амбициите му може да са били насърчени от смута, който успехът му внесе сред утвърдените европейски леви партии.

Те сега са изправени пред стратегическа дилема: поставени между радикалния популизъм на Ципрас и собственото си мълчаливо съгласие при действията за решаване на кризата в еврозоната, тяхната електорална подкрепа се топи.

Първите сигнали показват, че те се надяват да привлекат Ципрас към своя клуб. Холандският финансов министър Йерум Диселблум не се поколеба и за миг и се самопокани в Атина тази седмица. Той направи това в ролята си на президент на групата на финансовите министри от еврозоната, въпреки че не му бе даден мандат за това от групата. Това разгневи консерваторите сред колегите му, които вярват, че щеше да бъде по-добре да се изчака Гърция първо да постави на масата своите предложения, казват запознати със ситуацията източници.

Ципрас и финансовият му министър вече се свързаха с левите правителства във Франция и Италия. Консервативните правителства се боят, че готовността на левите за компромис с Атина може да изпрати погрешните сигнали.