Информационните бойци на Русия

Например през ноември миналата година Aeronet публикува измислена история, твърдяща че публичен протест срещу чешкия перзидент Милош Земан е организирана от американското посолство в Прага, като част от усилията да създаде революция от украинския “Майдански” тип. Историята бързо бе препубликувана от други, по-влиятелни сайтове, което накара редица от външни министерства да попитат чешкото правителство дали е истина. Същите сайтове също така обсъждат възможния план на руската централна банка да подкрепи рублата със злато, за да измести щатския долар като доминиращата световна резервна валута. Въпреки несъстоятелността на тази история, тя се разпространи светкавично и дори накара репортер от чешкото държавно радио да я обсъжда като сериозна новина.

Освен тези “новинарски” сайтове, има и няколко анонимни или полу-анонимни изследователски центрове и фондации (като Института за изследване на славянските стратегии) и редица общественици, които имат собствени сайтове, разпространяващи руска пропаганда. Може би най-сериозният от тях е бившият словашки премиер Ян Чарногурски, бивш католически дисидент и настоящ член на Клуба Валдай – група, която редовно е канена да се среща с Путин и други висши руски политици. Словако-руското общество на Чарногурски наскоро публикува списък на “най-лошите русофоби в Словакия”.

Друг е Сергей Челемендик, словашки издател от руски произход и бивш депутат от (донякъде иронично) ксенофобската Словашка национална партия, чийто собствен сайт отдавна залива с руска пропаганда. Петр Хайек, дългогодишен полически съветник на бившия чешки президент Вацлав Клаус, е редактор на Protiproud (Срещу течението) и също се радва на голям брой последователи. За разлика от про-кремълските “новинарски” сайтове, Protiproud, който се описва като „контрареволюционно списание“ и наскоро пусна свое издание на руски, не крие имената на своите автори. Неговото съдържание, включително пищни изображения и помпозни заглавия, изглежда дори по-фантастично от на пръв поглед сериозното съдържание на фалшивите „новинарски“ сайтове. То е изпълнено с конспиративни теории за Билдерберг и Новия световен ред, истории как вирусът ебола е продукт на световната фармацевтична индустрии и собствените разсъждения на Хайек срещу гейовете, както и сериозен поток от руска пропаганда. Хайек отхвърля „ловът на вещици“ срещу него и отрече да е получил „и стотинка“ от Русия.

Противопоставянето на еднополовите бракове и други културно консервативни възгледи често са част от тези сайтове, които описват Русия като стожер срещу западния упадък. За да са сигурни, комбинацията от про-руски възгледи и социален консерватизъм не работи навсякъде. „В Полша, която е много по голяма от Словакия или Чехия, има само няколко такива сайта“, заявява Сматана. „И тези, които промотиран анти-гей политиката го правят от традиционна или католическа перспектива. Те със сигурност не го комбинират с руска пропаганда“.

Предвид историческия опит на Полша такова очевидно агитиране в полза на Кремъл е малко вероятно да набере сила там. Вместо това режимът на Путин изглежда опитва по-фини техники, като подкрепа за екологичното движение в страната. То успя временно да спре плановете за експлоатация на големите резерви на неконвенционален газ на страната. Причината е, че ако Полша развие свои собствени енергийни ресурси, тя би била по-малко зависима от вноса от Русия.

Скоростта, с която руската пропаганда пуска корени в Словакия и Чехия показва, че гражданското общество в малките страни на централна Европа е изправено пред сериозни врагове. Наскоро словаците бяха изненадани от репортажи, че техни сънародници са отишли да се бият за сепаратистката „Донецка народна република“ в Източна Украйна. Тази история до съвсем скоро би изглеждала невъзможна за страна, която гледа на себе си като на отдалечена от световните събития. Какво точно е мотивирало словашките бойци да заминат за Украйна – и дали руската пропаганда в Словакия може да е изиграла роля – остава неясно. Но техният пример може да сигнализира за бъдещи по-големи проблеми.