Санкциите срещу Русия заздравяват режима на Путин

Западният подход към Русия се основава на предположението, че продължаващия натиск върху страната ще накара режима на президента Владимир Путин да направи отстъпки или дори да падне. Това обаче няма нищо общо с действителността, пише за project-syndicate.org Андрей Колесников от Carnegie Moscow Center, който се занимава с руски политики и институции.

Предположението, лежащо в основата на ефикасността на западните санкции, е, че рязкото икономическо влошаване, което те предизвикват, ще настрои руската общественост, особено финансовия и политически елит, срещу Кремъл. Смята се, че Путин няма да бъде в състояние да издържи на нарастващо несъгласие от богатите градски райони и разрастващата се средна класа в страната.

В същото време се предполага, че военният натиск - под формата на потенциална военна помощ за Украйна - по подобен начин ще мобилизира обикновените руснаци срещу Путин. Нежелаейки да видят своите синове да умират за Донбас, те ще образуват антивоенното движение, което ще го принуди да обуздае своите териториални амбиции.

Притиснат отвсякъде, на Кремъл ще се наложи да промени политиката, и може би дори да започне да се демократизира.

Това, което западните политици не успяват да разберат, е, че е по-вероятно да накарат руснаците да се сплотят зад режима, отколкото да го подкопаят. Проучванията на общественото мнение показват, че руснаците възприемат западния натиск и санкции не като насочени към Путин и приближените му, а към Русия и нейните граждани. През януари 69% от руснаците поддържаха политика на Кремъл в Украйна, според проучване на независимия център Левада.

Във всеки случай подкрепата за Путин не е непоклатима. В действителност има широко подозрение за корупция в неговото управление. Руснаците обаче имат дълга традиция в защитата на своите сънародници от външни лица, а в този случай сънародниците под атака са Путин и неговото правителство.

Руската пропаганда експлоатира национализма, умело използвайки настроения и образи от Втората световна война. Известна в страната като Великата отечествена война, за много руснаци тя остава свещена борба срещу германското нашествие. Ето защо Кремъл „претопля“ унизителни исторически термини като "нацисти" по отношение на сегашните политически елити в Украйна.

Руското общество е милитаризирано в продължение на десетилетия, ако не и столетия. Бойната готовност бе една от най-важните споделени ценности в Съветския съюз - чувство, отразено в лозунга изписан върху значките на деца, отличени в спорта: „Готов за работа и отбрана".

Именно в този контекст Путин успя да използва западния натиск като средство да си възвърне подкрепата на много руснаци, които само преди няколко години се чувстваха откъснати, ако не и отчуждени, от неговото управление. С представата за реална или въображаема заплаха за отечеството средният руснак подкрепя лидерите на страната.

Едва ли и руската средна класа, която съставя 20-30% от населението, може да е голяма заплаха за Путин. Тя като цяло е лоялна към режима му, след като голяма част от нея дължи богатството си на високите цени на петрола и на икономическото възстановяване през първата декада на века.

Руските социологически проучвания показват, че колкото е по-висока позицията в обществото, толкова е по-вероятно да се гласува за управляващите. Мотивите са различни - някои направиха състояние по време на икономическото възстановяване, докато други са просто доволни от статуквото.

Всъщност само една малка част от средната класа присъстваше на протестите в края на 2011 и началото на 2012 г., като повечето от тях се концентрираха в Москва. При всички положения обаче мерките на Путин срещу несъгласните бяха предсказуемо безмилостни. Той затегна законодателството, насочено към задушаване на гражданското общество, инспирира дела срещу протестиращи и блокира дейността на Алексей Навални, обещаващ политик от опозицията.

Тези усилия имаха траен ефект върху групите, които бяха в основата на протестното движение.

Руснаци от всички сфери на живота показаха, че предпочитат пасивната адаптация пред протестите. На фона на нарастващия икономически натиск средната класа в Русия страни от политическа активност. Работническата класа не е по-различна. Колкото повече Западът увеличава натиска си, толкова по-малко вероятно е това да се промени.