Как Владимир Путин се опитва да остане силен

Анексирането на Крим от Русия спря тази тенденция. Алексей Навални, лидер на протестите от 2011-12 г., който сравни Обединена Русия на Путин с партия на мошеници и крадци, казва, че президентът е „похитил“ политическата програма като е заменил изграждането на съвременна държава с имперски национализъм. Анексирането на Крим спечели провинциална Русия и направи управлението му легитимно дори в очите на много от тези, които две години по-рано протестираха срещу него. Според Дмитриев незадоволените надежди за лична реализация са заличени от символичните победи на държавата.

Войната в източна Украйна и икономическата криза превърнаха еуфорията покрай Крим в параноичен и отбранителен патриотизъм срещу Запада, вдигайки рейтинга на Путин до почти 90%. Кремъл реално не може да си позволи военен сблъсък със Запада, но представя всички негови признаци за слабост като свои победи. За да демонстрира силата си, Путин размахва ядрените си оръжия и демонстрира силата си по границите си с НАТО. Според Дмитрий Тренин от московския мозъчен тръст Карнеги Путин иска ядрените му заплахи да бъдат взети на сериозно и добавя, че рискът от ядрена война е по-висок отколкото в който и да е момент след Кубинската криза от 1962 г. Непосредствената цел от това сплашване обаче е да накара Запада да свали санкциите, което в Русия ще бъде представено като огромна победа.

На този фон решение на украинската криза и намаляване на напрежението със Запада ще измести фокуса обратно върху икономическите и социални проблеми. Това ще свали рейтинга на Путин както по време на войната с Грузия през 2008 г. Продължаване на войната в Украйна и противоборството със Запада ще запазят рейтинга му висок по-дълго време. Това може да е от полза на Путин, но Русия може да се окаже в изолация и икономическа стагнация.

Бюджетните съкращения на Русия са добър ориентир за приоритетите на Путин. Издръжката на Кремъл и разходите за армията и сигурността представляват 40% от целия бюджет, докато разходите за здравеопазване и инфраструктура са спаднали до половината от тези за отбрана. Сред останалите победители в бюджета са държавните медии, които разпространяват омраза и агресия.

Обектът на тази агресия може да варира: преди две години целта й бяха мигрантите и корумпираните висши служители. В момента тази цел е изместена към Запада, „националните предатели“ и „петата колона“, която включва Борис Немцов, лидер на либералната опозиция, който бе убит в Москва през февруари. По този начин агресията на Кремъл се е превърнала в наркотик, който може да доведе до свръхдоза и да изкара нещата извън контрол. И наистина, настроенията един ден могат отново да изместят фокуса си от външните врагове обратно към Путин. Възможно е една от причините за това да бъде създаденият от пропагандата на Кремъл образ на САЩ, който толкова много прилича на реалността в Русия.