Отговорите на най-важните въпроси за бъдещето на Гърция

Гърция може ли да си позволи да плати?

Източник, който добре познава ликвидността на страната, заяви, че Гърция има достатъчно средства поне за вноската на 5 юни. Навременно плащане тогава ще спечели още една седмица на представителите на Гърция и кредитните институции, през която да се опитат да договорят споразумение, което ще отключи спасителния заем и ще реши проблема, преди да дойде следващият краен срок.

Сакеларидис заяви, че правителството цели сделка с кредиторите до края на този месец или в началото на юни, докато все още няма проблеми за плащането на пенсиите и заплатите на държавната администрация в края на май.

Международен представител, част от преговорите по гръцкия заем, заяви по-рано този месец, че Гърция може да остане на повърхността вероятно до последната седмица на юни, и то ако източи всичките си резерви.

Ситуацията с ликвидността на страната обаче е толкова сериозна, че може да се появи проблем по всяко време. Ако приходите от данъците, например, се окажат по-ниски от прогнозните, правителството може да осъзнае, че не е възможно да направи плащане, но вече да е твърде късно.

Може ли Гърция да поиска от МВФ отлагане на плащане?

МВФ е предпочитан кредитор, който не преструктурира заемите си и не приема отписвания. Когато са дължими няколко плащания по главницата в течение на един месец, страната може да помоли за позволение да ги обедини в едно общо плащане. Това обединяване цели да намали бюрокрацията при обработката на плащанията, като вече има прецеденти на страни, възползвали се от тази опция. В случая с Гърция това ще й спечели време до 19 юни, когато е крайният срок за изплащане на последната вноска.

Правителството обаче ще трябва да поиска разрешение от МВФ да обедини вноските, а Сакеларидис заяви в понеделник, че тази опция не се разглежда.

Какво ще стане, ако Гърция пропусне да изплати вноска към МВФ?

Всичките три големи рейтингови фирми приемат официалните кредитори като МВФ за различен вид притежател на търгуеми ценни книжа, като например облигации. Ако Гърция не успее да изплати официалните си заеми, това не означава задължително, че ще попадне в категорията на дефолт. Вместо това може да не успее да изплати дължимото на частните притежатели на облигации.

В крайна сметка дали Гърция официално се смята за държава в дефолт може да не е толкова важно. Най-непосредственият резултат от пропусната вноска ще бъде усетена от гръцките кредитополучатели.

Без достъп до капиталовите пазари гръцките банки губят депозити и разчитат на спешната помощ за ликвидност на стойност повече от 80 млрд. евро, за да успеят да се задържат на повърхността. Европейската централна банка (ЕЦБ) може да ограничи или да спре достъпа до този спасителен пояс като цяло, ако реши, че гръцките банки не са платежоспособни или нямат достатъчно допустими обезпечения.

Много от обезпеченията, които гръцките банки са заявили в замяна на спешната помощ, са държавно гарантирани облигации и гръцки суверенни ценни книжа, включително съкровищни бонове. Пропусната вноска към МВФ вероятно ще накара управителите на централната банка на еврозоната да решат, че тези гаранции вече не отговарят на условията за спешна помощ, тъй като гарантът не е платежоспособен.

В най-добрия сценарий тогава те ще дадат на Гърция много кратки срокове, за да сключат сделка с кредиторите си и да възстановят платежоспособността си, а от там и тази на банките, както направиха в Кипър. В друг вариант Управляващият съвет на ЕЦБ може да реши веднага да спре спасителната помощ, като по този начин принуди незабавно временно спиране на работа на банките, последвано от драконовски контрол на капитала.