Кризата в Гърция охлажда ентусиазма за приемането на еврото

Някога това бе ексклузивен клуб, към който почти всички в Европа мечтаеха да се присъединят. Сега, в разгара на последната финансова криза в Гърция и суровия тон на много от силните на континента, превръщането в партньор на единната европейска валута изглежда все по-малко и по-малко привлекателно за редица страни, чакащи своя шанс на опашката, пише New York Times.

От Полша през Чехия до Унгария и няколко точки на юг и на север приемането на еврото все повече се възприема като ход, изпълнен с рискове и разходи, включително и пълния отказ от суверенитет, които са повече от ползите. И докато редица от страните, които все още не са приели единната валута, са имали съмнения преди пламването на гръцката криза, то тежките наказания, които Атина трябва да понесе, за да остане в еврозоната, направиха компромисите дори по-ясни, а политическите настроения против членството - все по-силно изразени.

Угризенията относно членството във валутния съюз повдигат още въпроси относно способността на Европейския съюз (ЕС) да задържи инерцията към дълго прокламираната си и преследвана цел за един дори по-близък съюз. Повече от всяка друга политика единната валута бе създадена, за да обвърже членовете икономически и политически, като същевременно намали вероятността за конфликт, а угасващият ентусиазъм на Съюза доведе до по-обща преоценка на европейската интеграция.

Съмненията сега се проявяват най-вече в страните, които наскоро се присъединиха към ЕС, най-вече в тези от региона на Централна и Източна Европа. Литва стана 19-ата държава, която прие еврото през януари 2015 г.

Полската икономика е най-голямата в ЕС, която не е приела мултинационалната валута, изключвайки тези като Великобритания и Дания, които решиха да се откажат от еврозоната.

Управляващата партия в Полша "Гражданска платформа", сред членовете на които е и президентът на Европейския съвет Доналд Туск, дълго време бяха за преминаването към еврото, но напоследък определено предприеха по-предпазлив тон.

„Никога не съм казвала, че ще приемем еврото“, коментира премиерът Ева Копач в интервю по държавната телевизия. „Не днес, не утре, не и след пет години. Ще говорим за еврото, когато то ще донесе ползи на поляците и Полша.“

Дясноцентристката партия "Право и справедливост", чийто кандидат за президент, Анджей Дуда, току-що бе избран за 5-годишен мандат, ясно изрази своята апатия.

„Отхвърляме тази ужасна идея, освен ако не искате Полша да се превърне в следващата Гърция“, коментира Беата Сзидло, кандидатът на партията за премиер на предстоящите избори през есента. „Освен ако еврозоната не се справи със своите собствени проблеми, то няма да има дискусии относно приемането на еврото от страна на Полша.“

На фона на подобни твърди политически позиции перспективите пред Полша или пред която и да е друга държава, решила да приема еврото скоро, изглеждат доста мътни, твърди анализаторът в Полския институт за международни отношения Себастиян Плочиеник.

Предпазливостта спрямо еврото заехтя тази седмица в столиците на държавите от региона на Централна и Източна Европа.

„Да, ще приемем еврото, но не бързаме“, заяви главният икономически съветник на чешкия финансов министър Алес Михл.

В крайна сметка гръцката криза може да провокира промени в паричния съюз, което ще направи приемането на еврото по-благоприятно, смята членът на Управителния съвет на Чешката централна банка Любомир Лизал. „Но е твърде рано, в разгара на кризата, да се предвиждат някакви коренни промени.“

Премиерът на Унгария Виктор Орбан дълго време се противопоставяше на бързото приемане на еврото, а въпросът като цяло отпадна от публичния дискурс доста преди сблъсъците между новото крайноляво гръцко правителство и защитниците на бюджетните ограничения в Брюксел и Берлин.

Също като други страни, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. насам, Унгария трябваше да обещае, че ще приеме еврото в даден момент, но точната времева рамка бе вменена като отговорност на националните правителства.

Други държави, които изпитват повече финансови проблеми, се притесняват, че приемането на еврото ще ги постави в позицията на поемащи финансовата безотговорност на Гърция. Държавите, които ползват еврото, успоредно с Международния валутен фонд, Европейската централна банка, са основните кредитори на Гърция.

„Ние също ще трябва да даваме пари на Гърция“, заяви преди месец премиерът на най-бедната държава членка на ЕС - България, Бойко Борисов. „Бедните трябва да дават на богатите. Не виждам логиката в това.“

Но дори ако България и други изпитващи проблеми страни решат да продължат напред, гръцката криза може да направи така, че сегашните страни членки на валутния съюз да желаят по-малко тяхното приемане.

„Смятам, че Гърция ще бъде урок за самата еврозона“, коментира социалният министър Ивайло Калфин в интервю, взето миналата седмица. „Апетитът за приемане на нови страни ще намалее.“

Новият президент на Хърватия Колинда Грабар-Китарович каза през април, че страната може да приеме еврото до пет години, но това бе удар по премиера Зоран Миланович, според когото подобни обещания не са полезни. При всички положения Хърватия изостава в опитите да проведе фискалните реформи, нужни за приемането на еврото, а обществената подкрепа за валутата спадна след избухването на гръцката криза.

Румъния си постави цел до 2019 г. да влезе в еврозоната, но малцина вярват, че това е реалистична цел. Миналата седмица гуверньорът на Централната банка на Румъния Мугур Исареску заяви, че процесът може да отнеме над 10 години.

„Румънският БВП е 52% от средния за ЕС“, изчислява главният икономист на ING Bank Romania Киприян Даскалу. „Нуждаем се от поне 70%, за да се справим с приемането на еврото. Гърция е урок за това как една неподготвена страна може да се подготви зле.“

В Полша, с разгорещяването на предизборните кампании, по-близката интеграция в Европа най-вероятно ще се превърне в сериозен проблем. Консервативната управляваща партия дълго време заемаше проевропейски курс, докато дори по-консервативната опозиция е много по-предпазлива към последващото обвързване с Европа.

Повече по темата за Гърция четете тук