Ембаргото на Москва не доведе до подем за фермерите в Русия

От лятото на 2014 година, когато бе наложено руското ембарго за произведена в  Европейския съюз селскостопанска продукция, фермерите в Европа търсят нови пазари за големи количества продукти, които в един момент останаха без купувач. Отскоро в Русия е забранен и вносът на храни от Турция.

Междувременно Москва разполага с държавна програма за развитие на селското стопанство и регулиране на пазара на селскостопанска продукция, суровини и храни, разписана до 2020 година.

Според тази програма например е планирано с цел развитие на  млечното животновъдство и  растениевъдството да се съфинансират от федералния бюджет част от лихвите по инвестиционни кредити за строителство и реконструкция на ферми. 

Какво обаче се случва междувременно със земеделските производители в Русия?

Руското ембарго за европейски селскостопански продукти не промени съществено ситуацията за фермерите в Русия. След първоначалното въодушевление и очакванията за положителен ефект за земеделието сега е ясно, че то просто към момента изобщо не е повлияло на производителите. За потребителите резултатът е съкращение на асортимента и увеличение на цените, коментира пред Investor.bg Константин Лисенко, главен редактор на московското аграрно издание „Крестьянская Русь“.

„Първият аспект на ембаргото е влиянието му върху производителите. Там на практика нямаше никакво влияние. Секторите, които се развиваха добре до въвеждането му, се развиват и сега – например птицевъдството и свиневъдството“, казва журналистът.

Ще се отнася до производството на свинско, той припомня, че през годините преди ембагото в Русия бяха налагани различни санитарни ограничения за вноса на свинско, включително заради  африканската чума по свинете. При пилешкото пък имаше вносни квоти и сега по негова оценка се произвежда колкото са нуждите на пазара.

По думите на Лисенко два сектора са в незавидна ситуация – производството на млечни продукти и телешко. Причината е, че за да стартира такова производство, се изискват много по-големи инвестиции, в сравнение с производството на пилешко и свинско месо.

Минималният период за изплащането на вложенията е около седем години, а кредите са скъпи  и за никого няма смисъл да влага пари точно в това производство при подобни условия, коментира журналистът. Той допълва, че освен това телешкото е скъп продукт, а платежоспособността на купувачите е ниска и това също ограничава производителите.

Тъй като Русия е голям износител на зърно, секторът е в добро състояние.

„Частично се освободи пазарът на плодове и зеленчуци. За да се създадат овощни градини, са необходими няколко години, докато бъдат засадени дръвчета и започнат да дават плодове. Проблемът е, че трябват и сериозни средства, а  никой не знае какво ще стане след например седем години, когато ще е налице първата реколта. Полските зеленчуци могат да бъдат засадени незабавно и вече се наблюдава някакво оживление. Там проблемът е, че няма къде да съхраняваме продукцията. Тя трябва да бъде продадена непосредствено след прибирането или да изгние на полето“, казва Лисенко.

„Практически нито един сегмент от земеделието не загуби от ембаргото, но и в интерес на истината и никой не спечели.  Ситуацията не се промени, въпреки че в един първоначален етап имаше въодушевление. След това всички осъзнаха, че който се е развивал, пак ще продължи да се развива, а който не е могъл, няма смисъл да инвестира заради несигурността и невъзможността да се прогнозира ситуацията дългосрочно“, обяснява той.

След въведените ограничения за вноса от Европейския съюз и Турция заради влошените отношения между двете страни се водят преговори за внос на селскостопански продукти в цял свят, например с Израел, Китай и Египет.

Какво обаче се промени за потребителите? „Изчезнаха западните сирена - от Франция и Италия, които всички харесват. Асортиментът много обедня. Но тези продукти бяха достатъчно скъпи и  90% от руснаците така или иначе не консумираха френски сирена. Затова и тук нямаше особено силно влияние на ембаргото“, разказва Лисенко.

Увеличението на цените по думите му е основната промяна за потребителите. „По моя лична преценка, като пазарувам в магазините, увеличението е около 20%. В много случаи ръстът на цените се отрази на продукти, които не са вносни, а произведени в страната. Причината е в спада на курса на рублата и поскъпването на компонентите на производството. Например слънчогледовото олио поскъпна двойно през 2015 година, въпреки че сме износител“, допълва Лисенко.

Той уточнява:  „Разбира се, курсът на рублата не се срина заради ембаргото, но то също има своя принос“.

По думите му след забраната на вноса са повишени цените на свинското. „Ние сме производител, но 20% от нуждите на пазара се задоволяваха от внос. Това наложи да се търсят нови доставчици. Това означава нови контакти, нови транспортни схеми – едно е да се внася от Германия, друго – от Бразилия и Аржентина“, обяснява журналистът.

Той допълва, че при плодовете асортиментът е ограничен, а цените са по-високи. През зимния период обаче това не влияе особено на потребителите, които не харесват вкуса на вносните ягоди.

Междувременно вносът на палмово масло се е увеличил.  По официални оценки около 20 на сто от сиренето в магазините е с палмова мазнина, без това да е указано на етикета, коментира журналистът.