НАТО в опит да разсее опасенията на Русия около военните части в Прибалтика

НАТО ще се опита да увери Русия, че разполагането на военни части в балтийските страни и Полша през следващата година са само с отбранителна цел. Малко вероятно е обаче срещата, на която ще присъстват представители на алианса и на Кремъл, да реши дългогодишното недоволство, коментира Ройтерс.

Съветът НАТО-Русия – форумът, който събира посланици на Алианса с руския топ дипломат, поддържащ отношенията с водения от САЩ съюз, ще се събере за трети път тази година.

Русия казва, че изпитва опасения заради натрупването на военни части на НАТО по границите ѝ. „Разчитаме да проведем честна дискусия за ситуацията със сигурността в Европа включително последствията за засилването на НАТО по източния му фронт“, казва руският представил в НАТО Александър Грушко в петък.

На фона на вече слабите отношения в момента унищожителната бомбена кампания на Русия в Алепо, която не се очаква да бъде официално обсъждана, добавя негативизъм на срещата, казват дипломати.

Съюзниците в НАТО обаче, най-вече Германия, искаха среща с Грушко, за да обяснят защо от началото на 2017 г. ще разположат четири международни батальона с до 4 хил. войника в бившите съветски страни Естония, Латвия, Литва и Полша.

Правителствата на НАТО казват, че мерките са скромни в сравнение с 330 хил. войници, които според Алианса Русия е натрупала по западния си фронт в близост до Москва от май насам. Съюзниците казват, че четирите батальона, подкрепени от допълнителни американски части на ротационен принцип, са оправдани предвид анексирането на Крим от Москва през 2014 г., което изплаши балтийските страни, че те може да са следващите.

„Цялата идея за повторно разполагане е да се предотврати конфликт“, каза по-рано този месец генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след среща с естонския президент. „Идеята е да изпратим ясно послание за сдържане“, допълни той.

Франция и Германия искат да се приложи и мирното споразумение за Източна Украйна. Западът обвинява Кремъл, че предоставя пари и оръжия на бунтовниците. Москва отрича това, твърдейки, че агресията в Източна Украйна, която отне живота на над 10 хил. души, е в резултат на гражданска война.

Високопоставен дипломат от НАТО казва за Ройтерс, че шансът за напредък по сделката е малък, особено след като Алиансът е в очакване новоизбраният президент Доналд Тръмп да заеме поста си през януари.

„Не можем да разберем намеренията на новата администрация на САЩ. Възможно е да има тотална промяна на политиката“, казва дипломатът, позовавайки се на изразените опасения сред европейските съюзници за отстъпчивия подход на Тръмп към руския президент Владимир Путин.

Една от надеждите обаче е, че НАТО и Русия ще обсъдят общи правила за управление на неочаквани военни сблъсъци по общите въздушни и водни граници, докато и двете страни засилват военните си учения.

„Наложително е да установим рамка за управление на сблъсъци между противоположни военни части и оперирането на граждански самолети и кораби междувременно“, казва Джон МакКол, бивш заместник-върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, сега част от лондонския мозъчен тръст European Leadership Network.