Румъния 27 години по-късно: Най-мащабните протести след падането на комунизма

Правителството на Румъния се сблъсква с най-мащабните протести в страната от падането на комунизма насам заради промените в Наказателния кодекс на страната, които предвиждат амнистия на някои затворници, включително и задържани за корупция висши държавници, пише Bloomberg.

Румънците смятат, че новата власт в страната отваря „чадър“ над корупцията. При липсата на силна парламентарна опозиция хората изгубиха търпение и излязоха на улицата, за да покажат на политиците, че законите не трябва да са в услуга на тези, които крадат обществени средства.

Късно снощи над 300 хил. души излязоха по улиците на големите румънски градове. Около половината от протестиращите се събраха пред парламента в Букурещ. Това са и най-мащабните демонстрации от 1989 г., когато падна диктаторът Николае Чаушеску.

Стигна се и до сблъсъци между полицията и група от протестиращите.

Хората се заканват да продължат да се събират на протести заради законодателните промени, защото смятат, че управляващите действат като „крадци на тъмно“.

Предишното правителство на Румъния стартира мащабна офанзива срещу корупцията по високите етажи на властта и реформа на съдебната система. Властта успя да независима прокуратура за борба с корупцията, която уличи стотици чиновници и висши държавници, а много от тях получиха и ефективни присъди.

Румънската прокуратура разследва над 2 хил. случая на злоупотреба със служебно положение. Последните законодателни промени обаче на практика декриминализират нарушенията, при които са нанесени щети до 200 хил. леи (48 хил. долара). Това е повече от два пъти над средния годишен доход на средностатистическия румънец, подчертава АП.

Промените още не са одобрени от парламента, макар че социалдемократите имат мнозинство и това ще им позволи да отблъснат дори и искане за вот на недоверие от страна на опозицията.

Основният мотив на правителството да предложи поправките в Наказателния кодекс са препълнените затвори. Действията на властта обаче ще освободят от отговорност стотици държавници, злоупотребили с власт. Сред тях е и лидерът на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня, който също изтърпява условна присъда за изборни измами злоупотреба с власт. Той отрича обвиненията, припомня агенцията.

Президентът Клаус Йоханис изразява опасения, че промените ще доведат до нарушаване на независимостта на съдебната система на страната. Ако поправките минат през парламента, Йоханис даде заявка, че няма да ги приеме.

Спорът в Румъния идва на фона на опасенията, че и други правителства в региона подкопават върховенството на закона. Европейският съюз (ЕС) вече порица Полша и Унгария за държавна намеса в съдебната система и медиите.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер разкритикува действията на Румъния и подчерта, че борбата с корупцията трябва да бъде засилена, а не спирана. Шест западни държави, включително Германия и САЩ, също изразиха безпокойство заради принципа на върховенство на закона в северната ни съседка.

ЕК предупреди северната ни съседка, че може да се стигне и до спиране на еврофондовете, ако законовите промени бъдат прокарани. Същевременно Световната банка информира, че Букурещ ще получи 60 млн. евро, за да подобри съдебната си система.

Много от протестиращите румънци си припомнят демонстрациите и пред 1989 г., в които също са участвали. „Не е нормално, че 27 години по-късно аз все още съм тук. Това е драмата на моето поколение“, казва пред АП Георге Йон, който е протестирал и срещу Чаушеску.

За младежите в Румъния протестите са равносилни на борба за тяхното бъдеще. „Някои казват, че младите не знаем срещу какво протестираме. Това, което се случва, е против нашите принципи“, допълва Дан Минел Стойка, 21-годишен музикант от Букурещ.

Според румънците само и единствено международният натиск е дал стимул за съдебните реформи от последните години след десетилетията на кражби и други престъпления по високите етажи на властта, посочва Deutsche Welle. Сега заподозрените в корупция се страхуват да загубят незаконното си богатство.