Новият „мастер план” на Кипър

Анастасиадис имаше достатъчно аргументи, които да предложи на кипърските избиратели. С първия си кабинет той пое управлението на Кипър от лявото правителство на АКЕЛ на президента Димитрис Христофиас през март 2013 г., при изпаднала в хаос и почти банкрутирала страна. Ефектът от удара на финансовата криза бе сравняван по сила и разрушения само с трагедията от турската инвазия и окупация през 1974 г. В държавната хазна имаше налични пари за по-малко от един месец. Двете най-големи банки бяха изправени пред фалит заради прекомерната си експозиция към гръцки дългови облигации и вече бяха „инжектирани” с 11.4 млрд. евро извънредна спешна ликвидност от Европейската централна банка, която предупреди, че ще затвори кранчето. Още в първия си месец Анастасиадис бе притиснат с наложеното от Еврогрупата безпрецедентно „подстригване” на 47.5% от негарантираните банкови депозити в „Банката на Кипър” и затварянето на най-задлъжнялата „Лаики банк”, за да се спаси рухващата банкова система, която можеше да повлече цялата държава.

Последваха тежки рестриктивни мерки, трудни и непопулярни решения, орязване на социални придобивки, заплати и пенсии... През 2013 г. дълбоката и продължителна рецесия удари дъното с отрицателен икономически ръст от 6.5%. Пет години по-късно Кипър завърши 2017 г., третата си година на растеж, с увеличение на БВП с 3.8%, най-висок процент от осем години. Три поредни години страната поставя рекорди в туризма, увеличи преките чуждестранни инвестици с над 9% през последната година, активно развива енергийната си програма с газовите сондажи в Източното Средиземноморие... При това за тригодишната си оздравителна програма използва само 7.3 млрд. евро от договорения заем с тройката международни кредитори в размер на 10 млрд. евро.

Никос Анастасиадис убеждаваше избирателите, че Кипър се нуждае от опитен лидер, за да продължи започнатия през изминалите пет критични години курс към финансова стабилизация, икономически растеж, реформи и модернизация, а не да се връща назад и да повтаря провалили се политики, които отново могат да поставят икономиката пред риск. Ключовото му послание в изключително интензивната и драматична 4-месечна кампания бе, че той и екипът му знаят как и могат да продължат този процес.

„Плашилото” на наследството

Победеният в балотажа Ставрос Малас на практика „плати”, макар и след 5 години, провала на предишното правителство на АКЕЛ на президента Димитрис Христофиас /2008 - 2013/, част от което бе и той като министър на здравеопазването. Малас призова избирателите да кажат „не” на водените от Анастасиадис политики под натиска на тройката международни кредитори, нанесли сериозни рани в социалната тъкан на кипърското общество. Според 20 години по-младият му противник е време за промяна, за нова модерна икономическа политика, в защита на трудовите и социални права на хората.

В напрегнатата кампания Малас и лидерите на АКЕЛ непрекъснато обвиняваха действащия президент за „грешните” му действия – „подстригването” на негарантираните депозити, строгите икономии, започнатата приватизация, наложените рестрикции в социалната сфера, стриктното следване на изискванията на тройката международни кредитори. Атаките обаче се връщаха като бумеранг.

Широкото обществено мнение в Кипър е категорично, че управлението на Христофиас е неуспех на икономическия фронт и то носи вината за разразилата се криза. Така че последвалите решения на Анастасиадис, колкото и тежки и непопулярни да са те, са необходимост, наложена от обстоятелствата.

В същото време самият Малас бе изложен на „компромати”. Никак не му помогна в сегашната битка напомнянето, че през 2013 г. той лично и АКЕЛ подкрепиха възможността Кипър да напусне еврозоната като вариант за справяне с кризата. Както и че депутатите от лявата партия блокираха много от законодателните предложения на правителството на Анастасиадис – като пакетите за необслужваните банкови заеми и приватизацията, с което забавиха или дори спряха необходимите за съживяването на банковия сектор и икономиката реформи.