Новият „мастер план” на Кипър

Затова в предизборната битка за Анастасиадис и неговия екип бе достатъчно да извадят „плашилото” на ново ляво правителство. Евентуален избор на Малас за президент бе представян като идване на власт на „Христофиас 2”, което стресна като аларма повечето избиратели.

„Залогът на тези избори е голям, а изборът никога не е бил по-лесен, решението зависи от вашия глас”, се обърна към тях Никос Анастасиадис в навечерието на балотажа. Дилемата, каза той, е дали Кипър ще продължи напред, „по пътя на растеж и стабилност, на реформи и модернизация на държавата, за привличане на инвестиции и създаване на работни места”, или ще се върне към ”ерата на дефицитите и прекомерния държавен дълг, към догматичните политики, които ни доведоха до ръба на фалита”.

Визията за „Новата епоха”

Заедно с вота за преизбирането си новият-стар президент на Кипър получи одобрение и за политиките, които ще следва в мандата си до 2023 г. Още в края на декември Никос Анастасиадис оповести управленската си програма, която предлага на кипърските граждани под надслова „Кипър от Новата епоха”. Това е своеобразен „мастер план” - цялостен „интегриран стратегически план за развитието и управлението на Кипър от Новата епоха”, както я определи самият той в публичното й представяне. 140 страници, 82 глави и 10 ключови политически направления дават цялостна картина за пътя в следващите пет години към „модерен, справедлив и проспериращ Кипър”.

Въпреки, че формално има време – вторият мандат на Никос Анастасиадис тече от неговата клетва в парламента на 28 февруари, само ден след победата на балотажа екипът му започна конкретните планове за нови действия на бъдещото правителство. Целта е на базата на неговата предизборна програма да бъдат определени предизвикателствата и приоритетите, с работата по които да стартира новото управление.

Четири основни ключови въпроси в областта на икономиката ще бъдат поставени на дневен ред пред „Анастасиадис 2”, стана ясно още в началото на тази седмица.

Първият голям проблем е състоянието на банковия сектор и специално високият дял на необслужваните заеми. Въпреки, че те намаляват, лошите кредити все още представляват близо 45% от общия кредитен портфейл на банките. В свой анализ за икономиката през 2018 г., оповестен миналата седмица, Центърът за икономически изследвания на Университета в Кипър подчерта, че рисковете пред нея продължават заради бавния напредък в управлението на необслужваните кредити и липсата на адекватни правни инструменти,  с които банките да се справят с тях. Този проблем спъва искането на правителството за банков сектор, който да вдъхва сигурност и доверие, да управлява отговорно депозитите на гражданите и да дава кредити с рационални критерии за устойчивост и ниски разходи.

Натиск за драстично намаляване на необслужваните заеми ще има и защото това е едно от условията за повишаване на рейтинга на Кипър от международните рейтингови агенции. А връщането на страната към инвестиционен клас, от който го дели само една степен, е втората голяма и непосредствена цел на новото правителство.

Такова подобрение ще е доказателство за възстановяване на доверието в кипърската икономика и за отваряне на пътя за още повече чуждестранни инвестиции. Кипърската агенция за насърчаване на инвестициите вече разработи и представи през януари нова стратегия за улесняване на привличането на стратегически инвестиции за бизнес на острова.