Валутните загуби вече няма да влизат в определянето на банкрут за турските компании

От турските компании вече няма да се изисква да взимат предвид загубите си от валутни задължения, когато правят изчисления дали да обявят банкрут или не. Това става ясно от законови изменения, въведени по-рано през уикенда и цитирани от Ройтерс.

Това е поредната мярка на правителството, което се опитва да подпомогне компаниите в страната, притиснати от разпродажбата на турската лира от началото на годината. С мярката също така се хвърля светлина върху трудностите, пред които фирмите и банките са изправени в рамките на очакваната вълна от преструктурирания на дългове.

В продължение на години турските компании взимаха дългове във валута, стимулирани от ниските лихвени проценти. Но обезценяването на лирата тази година с близо 40% значително увеличи разходите по обслужването на тези задължения.

По изчисления на JPMorgan турският частен сектор е изправен пред външен дълг от 146 млрд. долара, чийто падеж изтичва в годината до юли 2019 г. И макар че решението на властите може да се окаже от помощ за здрави компании, то рискува да се превърне в патерица за тези с проблеми.

„Винаги има деликатен баланс между тези неща“, заяви Джейсън Тюви от Capital Economics. „Не бихте искали иначе печеливши и ефективни компании да излязат от бизнеса заради някакви външни сътресения. Но от друга страна съществува очевиден риск да се окажете с голям брой фирми зомбита, които натежават върху ръста на производителността в по-широката икономика“, допълни той.

В рамките на временния член, допълнен към турското търговско законодателство, компаниите вече няма да се налага да включват загубите си от задължения в чуждестранна валута, когато взимат решение дали да обявят банкрут. Ако дадена фирма губи капитал или е затрупана от дългове, то може да се слее с друга компания, която има достатъчно активи, с които да компенсира недостига.

Дадена компания трябва да обяви несъстоятелност, ако ръководството ѝ определи, че активите ѝ не са достатъчни, за да покрият определен процент от задълженията ѝ – оценка, която досега включваше и загубите от задължения в чуждестранна валута.

Промените ще са в сила до 1 януари 2023 г.

В същото време по-рано днес турският президент Реджеп Ердоган заяви, че властите трябва да проведат разследване на членовете на опозицията, които се намират в Управителния съвет на турската банка Isbank.

Държавният глава и негови приближени и друг път са призовавали за засилен контрол върху основната опозиционна сила – Републиканската народна партия (РНП) и нейния дял от 28% в Isbank, завещан ѝ от основателя на турската република Кемал Ататюрк.

И макар РНП да не получава дивидент от дяла си – той отива към културни асоциации по волята на Ататюрк, партийни членове имат място в борда на банката.

Партията „притежава 28% от акциите на Isbank. Не може да взима пари оттам, но има четирима членове на борда. Какво правят тези четирима членове? Това трябва да се провери“, заяви Ердоган в президентския самолет по време на връщането си от Азербайджан, цитиран от Ройтерс.

След новината акциите на Isbank, която е и най-голямата публично търгувана турска банка, поевтиняха с над 5%.