Големите крачки на Гърция към едно мрачно енергийно бъдеще

Лигнитните въглища са задвижващата сила на гръцката икономика в продължение на шест десетилетия и правителството възнамерява да продължи тази тенденция въпреки червената лампа, която светна над Европейския съюз (ЕС) по отношение на замърсяването на въздуха и глобалните климатични промени, пише анализаторът Никос Мандзарис за Euractiv.

От най-използвания енергиен ресурс въглищата се превърнаха в неконкурентоспособни на фона на новите технологии, които се разработват и вече се налагат на енергийния пазар.

Промените в глобалната политика в областта на климата и особено в европейското законодателство, както и развитието на технологиите за използване на възобновяеми енергийни източници и съхранението на енергия превръщат лигнитната индустрия в слабо атрактивен фактор за енергетиката.

И все пак Public Power Corporation (PPC) - най-голямата компания за електроенергия в страната, и гръцкото правителство настояват Гърция да продължи да използва най-замърсяващите изкопаеми горива.

Дори новият енергиен план на страната до 2030 г. стана жертва на същата тази идея. От Атина предлагат да запазят мащаба на употреба на този тип въглища дори и след края на следващото десетилетие, с което ще задържат развитието на възобновяема енергия.

Изборът на гръцкото правителство се очаква да излезе изключително скъп. Според консервативните предложения за развитието на цените на въглеродните квоти, направени в енергийния план на страната, предложеният 17-процентен дял на лигнитните въглища ще доведе до разходи в размер на 360 млн. евро за всяка една от следващите 12 години, като общата сума може да достигне 5 млрд. евро.

А кой ще плати за това?

Правителство планира да остави тази „тежка сметка“ на гръцките граждани.

Идеята на Атина е да добави цената на въглеродните квоти към сметките на потребителите на електроенергия, за да редуцира част от загубите на лигнитната индустрия и да стимулира интереса на потенциалните инвеститори, смята Мандзарис.

Тези мерки напълно противоречат на европейското законодателство, което цели да редуцира емисиите парникови газове като принуждава електрическите централи да плащат за всеки тон отделен въглероден диоксид при производството на електроенергия, вместо да натоварва с това крайните потребители. 

Още повече, че следвайки примера на Полша, Гърция се превърна в една от страните членки на ЕС, които търсят начини да задържат активна своята въглищна индустрия чрез механизми за разпределяне на капацитета.

Досега тези механизми са стрували на гражданите на ЕС почти 58 млрд. евро, като 66% от тази сума е била предназначена за помощ на въглищните централи.

Компаниите и институциите, които настояват за запазване на въглищата, например ненужни и икономически нежизнеспособни централи като Ostroleka C и Ptolemadia V, трябва да платят за своя избор.

За да направи лигнитните въглища по-привлекателни за инвеститорите, гръцкото правителство планира да удари индустрията за възобновяемата енергия. От Атина възнамеряват да премахнат таксите за производство и доставка на електроенергия от лигнитни въглища, които досега са били използвани, за да се плаща на производителите на енергия да ползват възобновяеми източници.

Правителството активно настоява за изграждането на допълнителни електроцентрали, използващи лигнитни въглища, като същевременно се опитва да убеди Европейската комисия (ЕК) да промени закона, за да удължи работното време на най-замърсяващите централи.

Фанатичният път на Гърция към икономическа и екологична катастрофа е не само грешка на PPC и на гръцкото правителство. Това е нежелан ефект от монументално погрешното решение на ЕС да наложи продажбата на 40% от лигнитните активи на PPC.

Гръцките граждани не трябва да плащат за грешките на ЕС и Атина, които се противопоставят на логиката и се опитват да поддържат една неустойчива индустрия, която уврежда човешкото здраве, нарушава екологичното равновесие и вреди на икономиката, смята Мандзарис.

Вместо това европейските институции трябва да помогнат Гърция да разработи дългосрочен ефективен енергиен план, който ще премахне постепенно лигнитните въглища от енергетиката и ще насочи страната към използване на други активи като вятъра и слънцето.