Нови финансови мерки на румънските власти сринаха местния борсов индекс

Румънските власти представиха неочаквани финансови мерки в опит да свият максимално бюджетния дефицит, който застрашава да превиши лимита на Европейския съюз.

Мерките, които предвиждат и въвеждането на такси върху дейността на извършващите се в чужда валута банкови операции, целят да увеличат приходите на страната с 10 млрд. леи (2,4 млрд. долара), съобщава Bloomberg.

Румънският финансов министър Еужен Теодоровичи заяви, че правителството планира въвеждането на данък върху финансовите активи на банките, както и върху енергийните компании. Също така се очаква и увеличение на акцизите върху цигарите и таксите на телекомуникационните компании. Друга от мерките, предвидени от Букурещ, е поставянето на таван на цените на природния газ за три години, считано от 2019 г.

Министърът уточни, че тези планове не са включени в бюджета за следващата година, който най-вероятно ще бъде одобрен идните седмици.

След като станаха ясни мерките, в сряда индексът на румънската фондова борса BET отчете спад от над 8%, което представлява и най-голямото му понижение от 2011 г. насам.

На този фон доходността по 10-годишните държавни облигации скочи с 31 базисни пункта до 5,08%, напът да отбележи най-голямото си дневно увеличение от юни 2015 г. насам.

Румънската лея, която се търгува в тесен диапазон спрямо еврото, също загуби 0,2% от цената си спрямо европейската валута.

„Правителството трябваше да предприеме тези мерки отдавна“, заяви Теодоровичи в телевизионно интервю, определяйки ги като „доста смели“.

Ако бъдат приложени, плановете могат да помогнат за компенсирането на някои по-щедри политики на управляващите социалдемократи, като няколкото увеличения на заплатите в държавния сектор, които отслабиха фискалните позиции на страната.

Румънският банков сектор е контролиран предимно от западноевропейски кредитори, като Erste Group Bank, Societe Generale и UniCredit. От своя страна газовата индустрия на страната е поделена между австрийската OMV Petrom и местната Romgaz, в която мажоритарен дял държи държавата.

Банковата такса, определяна от Теодоровичи като „такса върху алчността“, се очаква да донесе 3,6 млрд. леи следващата година. Според министъра така ще бъдат защитени гражданите от по-високи разходи за изплащане на заеми, които ще влязат в сила, ако междубанковите лихви превишат 1,5%.