Вълната на нелиберализъм в Централна и Източна Европа се отдръпва

Вълната на нелиберализъм в Централна и Източна Европа се отдръпва. Високопоставени ръководители, които години наред се присмиват на върховенството на закона, губят обществено доверие и власт. Тази тенденция, макар да е неравномерна и обратима, е окуражителна: някои от страните в региона поеха в грешна посока през последното десетилетие, предавайки гражданското демократично наследство на антикомунистическите революции от 1989 г., пише Тони Барбър за Financial Times.

Би било грешка да се мисли, че за новата тенденция са допринесли добре преценени политики на ЕС, подкрепени от САЩ. Ролята на това, което преди наричахме водещи либерални демокрации в света, беше сравнително малка. По-скоро нелиберализмът е в отстъпление най-вече защото стотици хиляди граждани от региона се надигнаха, недоволни от политиците, които подхранват корупцията и потискат справедливостта в свой интерес.

Най-ярките примери са Румъния, Словакия и Чехия. И в трите държави върховенството на закона ерозираше под натиска на политици, заимстващи популистки методи от Виктор Орбан и Ярослав Качински, лидерите на Унгария и Полша. Суровата реалност е, че в Румъния и Словакия бе необходимо общественото порицание на убийства, за да се спре политическото разложение.

В края на юли отвличането и убийството на 15-годишно румънско момиче предизвика такова възмущение, че конституционният съд на страната отхвърли противоречиви промени в правната система, приети от управляващите социалдемократи. Основната цел на тези промени беше да се подкопае независимостта на съдебната система и да се защитят важни партийни клечки и техните приятели от обвинения в корупция. Но прокурорите и гражданите използваха убийството, за да изразят мнение, че промените са отслабили способността на държавата да се справи с тежките престъпления като цяло.

Знаковото решение дойде два месеца след няколко други удара срещу румънския нелиберализъм. Ливиу Драгня, лидерът на социалдемократите и силен човек зад правителството, загуби обжалване срещу присъда по обвинения в корупция и започна да излежава три години и половина затвор. Вотът за партията му се срина на изборите за Европейски парламент. На едновременен референдум румънците подкрепиха забрана за помилване или амнистия в случаи на корупция, както и забрана на извънредните постановления за промяна на правосъдната система.

В случая на Словакия повратната точка беше убийството през февруари 2018 г. на Ян Кучак - разследващ журналист, разнищващ връзките между бизнеса, организираната престъпност и политиката - и годеницата му. Масовите демонстрации свалиха премиера Роберт Фицо, доминиращата фигура на словашката политика през последните 12 години. После, през миналия март, президентски избори бяха спечелени от Зузана Чапутова, политически аутсайдер, който се обяви срещу корумпираното, клиентелистко статукво, но по умишлено смекчен и аргументиран начин.

Андрей Бабиш, чешкият премиер-милиардер, се е вкопчил във властта, след като бе разтърсен от най-големите антиправителствени демонстрации, откакто Кадифената революция помете комунизма. Общественото недоволство се съсредоточава върху преплитането между неговата политическа и бизнес роля, което властите на ЕС подозират, че представлява конфликт на интереси. След кампания с червена бейзболна шапка в стил Доналд Тръмп, носеща лозунга "Силна Чехия", той спечели изборите за Европейски парламент в страната си, но неговата партия беше разбита в Прага, либералната чешка столица.

Тълкуването на тези различни събития изисква перспектива. Централна и Източна Европа не е монолитен регион. Най-крайната версия на регионалния нелиберализъм, тази на Орбан в Унгария, има по-силна хватка върху властта в сравнение с другите, именно защото е отишла най-далеч в разграждането на институциите на гражданската демокрация. Партията „Закон и справедливост“ на Качински, полският нелиберален вариант, изглежда ще бъде преизбрана през октомври, тъй като политиките й се харесват на милиони избиратели, а опозицията е разединена.

Нещо повече, протестите в Чехия, Румъния и Словакия бяха насочени до голяма степен срещу корупцията, клиентелизма и злоупотребите със закона, а не в подкрепа на либералните норми от западния свят, възприети от демократите, извършили революциите от 1989 г. Няма много доказателства, че враждебността към неевропейските мигранти и бежанци или хладното възприемане на по-дълбоката интеграция в ЕС избледняват.

Дори ако реакцията на обществото срещу нелиберализма е в основата си изблик срещу лошото управление и несправедливостта, това все още е кауза, достойна за подкрепата на Запада. Въпросът е колко силна ще е тази подкрепа. Ако погледнем кампанията за преизбиране на Тръмп в САЩ, началото на премиерството на Борис Джонсън във Великобритания и обичайната предпазливост на ЕС по такива въпроси, можем да извиним всякакви съмнения в тази подкрепа.