Източна Европа може да застарее, преди да забогатее

Нововъзникващите икономики в Европа може да застареят, преди да забогатеят. Отрицателният прираст на населението и високата емиграция показват, че хората гласуват с бягството си срещу относителната политическа и икономическа стагнация. Държавните ръководители имат избор между популистки краткосрочни решения и дръзки реформи в управлението, пише Беата Яворчик, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в статия за Financial Times.

Изборът им е от значение. Последният доклад на ЕБВР показва, че по-доброто управление се отразява директно на възприятието за щастие, ограничава намеренията за емиграция и е предварително условие за растеж, стимулиран от иновациите.

След края на комунизма през 1989 г. страните от Централна и Източна Европа се радваха на две десетилетия на бърз икономически растеж и развитие, стимулирани от смели реформи и процеса по присъединяване към ЕС. Стремежът към реформи отслабна, след като те се присъединиха към блока и някои страни дори отстъпиха от първоначалния си напредък. Някои популистки лидери обявиха „нелибералната демокрация“ за модел за бъдещето на Европа.

Поглед към демографските и икономическите перспективи пред региона показва пропуските в подобна визия. ООН прогнозира, че населението на страните от Централна и Източна Европа ще намалее бързо през идните две-три десетилетия. Съотношението между хората над 65 години и работещото население ще достигне нива, които са сравними с тези в развитите икономики в Европа. Но брутният им вътрешен продукт на човек ще продължи да изостава значително.

Емиграцията е особено проблематична за икономическия растеж заради състава й. Обикновено младите, които са по-предприемчиви и по-добре образовани, е по-вероятно да напускат страните си в търсене на по-висок жизнен стандарт и по-добро качество на живот.

Тъй като работната сила се свива, а средната възраст на оставащите хора е по-висока, предпочитанията и нуждите на обществото се променят. На фона на ръста на дела от държавния бюджет, предназначен за социални грижи, ресурсите за образование и иновации са по-малко.

Има начини за справяне с тези демографски и икономически предизвикателства. Насърчаването на по-висока раждаемост чрез финансови инициативи може да е политически привлекателно, но резултатите от тях в миналото за спиране на спада на работната ръка не са окуражителни. Възможно е нивата на участие в трудовата сила да бъдат стимулирани чрез задържането на жените и по-възрастните хора. Повишаването на пенсионната възраст ще помогне, но малко са правителствата, които имат смелостта да задействат подобни политики.

Подобряването на управлението е ключова, макар и често пренебрегвана област, в която реформите ще донесат дългосрочни дивиденти и ще помогнат за спирането на демографския спад и за стимулирането на растежа. Въпреки че Централна и Източна Европа постигна напредък, само 35 на сто от гражданите имат доверие на националните си правителства, съдебна система, честността на изборите и свободата на медиите и вярват, че корупцията не е повсеместна. За сравнение 56% от населението на страните от Г-7 е на същото мнение.

Реформите в управлението са много важен елемент за следващата фаза на развитие. Растежът през първите две десетилетия на преход се основаваше на евтината работна ръка, трупането на капитали и вносните технологии. Но следващият голям скок ще трябва да се основава на иновации и предприемачество, които са чувствителни към качеството на управление. По-бързият растеж ще смекчи и демографските затруднения, като повиши жизнения стандарт и осигури стимули за местните жители да остават в страните си. За сметка на това слабото управление води до понижаване на задоволството от живота на гражданите и често е посочвано като фактор, стимулиращ емиграцията.

Решенията не са лесни, но съществуват. Трябва да признаем предизвикателствата и да имаме смелостта да им отговорим. За съжаление, хората, които трябва да се тревожат най-много от емиграцията, предпочитат да говорят за имиграция. Промяната на това говорене е първото предварително условие за въвеждането на надежден и устойчив дневен ред с реформи.