Източна Европа изпуска възможността да намали трудовата миграция

Новата ера на пазара на труда се очертава като пропусната възможност за по-бедните части от Европа да намалят изтичането на квалифицирана работна ръка, посочва в свой материал Bloomberg TV Bulgaria.

Стотици хиляди сърби, украинци и румънци изкарват прехраната си чрез глобални платформи за заетост на свободна практика, работейки за международни клиенти, които плащат по-добре от местните компании. Това би могло да е перфектен начин хората да се задържат в страната, вместо да търсят по-добри възможности извън нея. Вместо това обаче остарелите регулации карат тези хора да живеят на ръба на закона, проваляйки се в опитите си да спрат изтичането на умове.

От векове Източна Европа е ръководена от желанието да се състезава със Запада. През последните три десетилетия посткомунистическите държави трансформираха икономиките си и станаха част от глобалните вериги за доставка. Сега зората на гиг икономиката (от англ. жаргон за епизодични ангажименти) предлага шанс за нова стъпка напред. Поколенията, които са израснали след края на Студената война обаче, са управлявани от някои от най-корумпираните политически системи в Европа.

Много западни икономики въведоха високи нива на защита и гъвкаво законодателство, когато се появиха платформите за служители на свободна практика. И те продължават да развиват тази сфера от икономика: Великобритания например предложи през миналата година да се увеличи законовата защита на тези работници.

Миналия месец Калифорния прие закон, който може да накара компаниите да прекласифицират работниците на свободна практика като служители – ход, който ще им осигури по-високи нива на трудова защита. Законовата уредба е дебат в страните от Германия до САЩ, които се опитват по-скоро да дефинират индустрията и да регулират отношенията между работодатели и служители, отколкото да легализират новите работи.

„Добрите новини са, че Украйна, Румъния и Сърбия имат изобилие от висококвалифицирани служители в областта на технологиите. Много от тях работят дистанционно, което значително намалява изтичането на кадри“, твърди Жанин Берг, старши специалист в Международната организация на труда в Женева.

Междувременно опцията тези хора да започнат да работят за себе си става все по-привлекателна предвид безкрайните възможности.

Предупрежденията обаче се засилват. Румъния се нуждае от „предефиниране и реформи на трудовите отношения“, според финансирано от Европейската комисия изследване на Института за обществени политики. В Украйна Международната организация на труда настоя миналата година за „политическа отговорност, която да може да повиши ползите от работната трансформация“.

Международният валутен фонд посочи през юли, че страните в Източна Европа трябва да направят повече от това да „запазят и използват по-добре съществуващата в тях работна сила“, за да се справят със значителния спад на населението в тях, предизвикан отчасти от нарастващата миграция.

Изтичането на кадри е общ проблем за Румъния, Украйна и Сърбия. То допринесе за напускането на общо 600 хил. души от трите страни през 2016 г. в търсене на по-добри възможности за работа и живот. Това е трикратен ръст спрямо 2000 г., сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Сърбия не е включила работниците на свободна практика в трудовото си законодателство. Украйна пък им позволява да се регистрират и да плащат по-ниски, но без протекции. Новото правителство на страната обеща промени в тази насока до края на годината.

И докато от Румъния се изисква да приеме законодателството на Европейския съюз, работата протича бавно сред почти постоянните политически сътресения. Министерството на труда в Букурещ заяви, че работи по прилагането на изискването с краен срок до 1 август 2022 г.