Бъдещето на панелните блокове

Кога изтича срокът на годност на едропанелните жилищни сгради, строени основно през 60-те и 70-те години на 20 век? Панацея ли е санирането, с колко се увеличава "животът" им, или е по-евтино да бъдат съборени? Какво представлява технически паспорт на сграда, за какво служи и задължителен ли е? Какъв е европейският опит с панелното наследство? На тези въпроси отговарят експерти, които коментират какви са предимствата и недостатъците на панелките.

„Ще разсея широко разпространена теза, че едропанелните жилищни сгради в България са с някаква намалена надеждност и дълготрайност и че след известно време трябва да ги разрушаваме. Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради. Те, от гледна точка например на сеизмични въздействия, са много по-устойчиви от всички останали строителни системи“, категоричен е проф. д-р инж. Димитър Назърски, преподавател в УАСГ.

В ефира на БНР той посочи, че при строителството на едропанелните жилищни сгради, строени основно през 60-те и 70-те години на 20 век, са спазени всички изисквания за строително качество.

„При едропанелните жилищни сгради в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части. В УАСГ сме правили множество обследвания – има не повече от 10-15% от връзките с начална степен на корозия, която не е фатална. Философията на тези сгради е един вид лего, като в отделните елементи имаме заварки на стоманени закладни части. При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения", убеден е проф. Назърски.

Миналото на панелното строителство

Историята на панелното строителство започва в САЩ в началото на ХХ век в предградие на Ню Йорк. А в Европа първите страни, които приемат това строителство, са Великобритания и Германия.

В България „панелки“ се появяват една в началото на 50-те години на миналия век и са обусловени от развитието на индустриализацията и миграцията на хората към градовете. Първите панели в България са произведени през 1957 г., а през 1958 г. в София е построена опитна 4-етажна сграда. От края на миналия век европейските държави и България включително се опитват да се справят с панелното наследство.

Сертификат за енергийни характеристики

"Сертификатът за енергийни характеристики на съществуващи сгради удостоверява класа на енергийна ефективност. За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване“, посочи Ина Бояджиева, началник отдел "Контрол по енергийна ефективност" към Агенция за устойчиво енергийно развитие.

Според нея те не съответстват на актуалните норми за момента и това ги прави нискоенергийни.
В България е приета Национална стратегия до 2030 година с амбициозни цели за мерки за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите.

Европейски опит с панелното наследство

"През 90-те години на миналия век приключва големият бум на панелните блокове и квартали, наричани от чехите "зайчарници", разказа кореспондентът на БНР в Прага Евгения Йотова.

Тя потвърди, че в Чехия опредено има напредък през последните десетилетия, що се отнася до метода, който е избрала централноевропейската страна.

„Ако погледнем тяхната визия, можем да кажем, че дори и в момента те си остават хит – имат си своите фенове и изследователи, включително и защитници“, разказа тя.

По думите й обаче, приветливият изглед на панелните комплекси се случва изключително трудно, защото за сравнително кратък период от време - по статистика от 50-те години до 1991-ва година в Чешката република са построени приблизително 80 хиляди панелни блока, в които има около 1,2 милиона апартамента.

До средата на 90-те това е било държавно-общинска собственост и отключването на пазара започва с една промяна в Закона за собствеността от 1994 г., когато става и приватизацията на жилищния фонд.

„Самите панелни блокове обаче са строени от едни от най-добрите експерти на световно ниво, информира журналистът на БНР.  - Държавата, общините, банките и много частни компании участват активно в реновирането. Разчита се на европейски програми, на собствени източници, защото наемите и фондовете за ремонти не решават въпроса – върви се към съчетание от различни финансови продукти и активността на дружествата, които управляват тази собственост. Използва се смесено финансиране – собствени и общински средства плюс национални програми плюс европейски фондове – това е като че ли най-добрата схема."