Първото увеличение на лихвените проценти в ЕС се очаква от изток

Ускореният растеж на цените подкрепя залозите, че първото увеличение на лихвените проценти в Европейския съюз (ЕС) ще дойде от изток.

Инфлацията се ускори повече от очакваното в Унгария и Чехия през април, пише Bloomberg. Докато политиците в Будапеща отбелязаха скок на инфлацията до деветгодишен връх, инвеститорите се обзалагат, че техните колеги в Прага ще поведат по пътя към затягането на паричната политика.

инфлация

Таблица: Bloomberg

Двете държави са сред най-тежко засегнатите от Covid-19 кризата по отношение на смъртността на глава от населението. Те обаче задържаха ниски нива на безработицата в сравнение с другите държави в ЕС и се радват на щедри бюджетни разходи, които подкрепиха потребителското търсене.

Подобно на тенденциите в света, нарастващите цени на суровините и прекъсванията на веригата на доставки тласкат нагоре инфлационните очаквания в региона на Централна и Източна Европа.

Централната банка на Чехия миналата седмица увеличи прогнозите си за растеж на цените и заяви, че намаляващите рискове от по-дълъг пандемичен икономически спад ще ѝ позволи да повиши лихвите, вероятно още през лятото.

„Настоящото развитие на инфлацията и перспективите ще затвърдят виждането на централната банка на Чехия, че е необходимо да се започне повишаване на лихвените проценти“, казва Радомир Як, главен икономист в Generali Investments CEE в Прага, най-големия мениджър на активи в страната. Той очаква първото увеличение на лихвения процент да се случи през август.

Инфлацията в Унгария расте най-бързо в Европа и е най-високата от 2012 г. насам, въпреки че основната инфлация, която не отчита нестабилните цени на храните и енергията, се покачва с 3% през април, което е най-слабият ръст от 2 години.

Политиците са в режим на изчакване и прогнозират, че ускорението на растежа на цените временно ще достигне връх около нивата от април, преди да се забави до границите на толерантността от 2%-4% през лятото.

Трейдърите обаче увеличават залозите си за повишаване на лихвения процент. Доходността по референтните 10-годишни държавни облигации на Унгария нараства и форинтът отслабна с 0,2% до 358,6 за 1 евро, което все още е далеч от нивото от 370, посочено като потенциален стимул за парична намеса.

„Унгарската централна банка има възможност да изчака с повишаването на лихвените проценти поради относително ниското ниво на основната инфлация“, казва Дейвид Немет, икономист за Будапеща в KBC Group NV.

Това обаче може да се промени, тъй като правителството планира да разшири програмата за фискални стимули до 2022 г., предизборна година, а централната банка има опасения, че това ще увеличи още повече цените. Държавните разходи ще бъдат „основна пречка“ за централната банка, според икономиста на Райфайзен Банк Золтан Торок.