Кои избиратели донесоха победата на Йотова и кой подкрепи Гюров?

Възрастта, образованието и населеното място остават основните разделителни линии между избирателите на двамата кандидати за президент – Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Илияна Йотова получава подкрепата на над 70% от гласувалите за Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов на първия тур на президентските избори, докато Андрей Гюров привлича значителна част от избирателите на ГЕРБ-СДС и ДПС от парламентарния вот през април. Това показват данните от екзитпола на социологическата агенция „Тренд“ за балотажа на президентските избори.

Проучването очертава съществени различия в профила на избирателите на двамата кандидати. Гюров има по-силни позиции сред младите хора и в София, докато Йотова получава по-голяма подкрепа сред по-възрастните и в населените места извън столицата. Различия се наблюдават и според образованието, социалната група и предишните политически предпочитания.

Поколенческото разделение се запазва и на втория тур

Андрей Гюров печели подкрепата на 53,4% от избирателите между 18 и 29 години срещу 38,9% за Илияна Йотова. Сред хората на възраст между 30 и 39 години Гюров също има предимство – 49,8% срещу 43,4%. При избирателите над 40 години обаче съотношението се обръща в полза на Йотова, като преднината ѝ нараства с напредването на възрастта. Сред хората между 60 и 69 години тя получава 60,8%, а сред тези над 70 години – 61,9%. Погледнато през структурата на двата електората, 35,4% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години, докато при Гюров този дял е 25,8%. Обратно, младите до 40 години формират 34,6% от електората на Гюров срещу 22,5% при Йотова.

Разделението между столицата и останалата част от страната остава отчетливо

Андрей Гюров има съществено предимство София с 59,3% срещу 37,4% за Илияна Йотова. В областните центрове обаче Йотова има предимство с 54,6% срещу 40,5%. Най-голяма е преднината ѝ в малките градове, където получава 61,8% срещу 33,5% за Гюров. В селата съотношението също е в нейна полза – 55,1% срещу 36,1%. Близо половината (46,5%) от всички избиратели на Йотова живеят в областните центрове, а други 39,8% – в малките градове и селата. При Гюров 27,4% от електората е концентриран в столицата, докато при Йотова този дял е 13,7%. Данните потвърждават, че София остава основната опора на Гюров, докато Йотова има по-силни позиции в останалата част от страната.

Образованието продължава да бъде разделителна линия, макар и не толкова отчетлива, колкото възрастта и населеното място

Сред избирателите с висше образование Йотова получава 50,2% срещу 46% за Гюров. При хората със средно образование преднината ѝ е значително по-голяма – 56% срещу 37,2%. В същото време 58,1% от всички гласували за Гюров са с висше или полувисше образование, докато при Йотова този дял е 50,6%. Това показва, че въпреки предимството на Йотова сред висшистите на балотажа, високообразованите продължават да заемат по-голям относителен дял в електората на Гюров.

Илияна Йотова успява да привлече над 70% от избирателите на Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов от предходната седмица. Трябва да се има предвид, че на балотажа са участвали малко повече от половината от избирателите на Костадин Костадинов на първия тур, посочват социолозите. При избирателите на Радостин Василев картината е различна – 45,6% подкрепят Гюров, а 38,9% – Йотова. Данните показват, че 76,9% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на парламентарните избори през април подкрепят Гюров на балотажа, както и малко над две трети от избирателите на ДПС. Сред избирателите на Гюров близо една пета (19,8%) от гласувалите за него са подкрепили ГЕРБ-СДС през април, а други 6,4% – ДПС. Погледнато през структурата на двата електората, 57% от всички гласували за Йотова са подкрепили „Прогресивна България“ през април, а други 8,8% са гласували за „Възраждане“ и 7,3% – за БСП – Обединена левица. Това очертава различни политически конфигурации зад двамата кандидати – по-силна концентрация около „Прогресивна България“ при Йотова и по-разнородна партийна подкрепа при Гюров.

Над половината от избирателите са имали предварително формирано решение за балотажа. Общо 52,3% заявяват, че са решили кого да подкрепят още преди началото на кампанията, 18,6% – в хода на кампанията, а 18% са взели решение между двата тура. Други 8,4% са направили своя избор в самия изборен ден. Сред гласувалите за Йотова 54,6% са имали решение преди кампанията, а при Гюров този дял е 52,8%. Между двата тура са взели решение 18,8% от избирателите на Йотова и 15,9% от тези на Гюров.

Сравнението между двата тура показва, че макар основните социално-демографски разделения да се запазват, се наблюдават и съществени промени в профилите на двата електората. Най-отчетлива е промяната сред високообразованите избиратели. Докато на първия тур Андрей Гюров има предимство сред тях с 39% срещу 31,7% за Илияна Йотова, на балотажа съотношението се обръща – 50,2% за Йотова срещу 46% за Гюров. Промяна се наблюдава и в столицата. Въпреки че Гюров запазва категоричното си предимство в София, разликата между двамата кандидати намалява от 29,3 процентни пункта на първия тур до 21,9 пункта на втория. Същевременно делът на софиянците сред избирателите на Гюров намалява от 31,8% на 27,4%, което показва, че на втория тур подкрепата за Гюров е по-слабо концентрирана в столицата.

Около една десета, или около 100 хиляди гласа от вота за Йотова идват от гласували на първия тур за Костадин Костадинов. По-сериозният прилив обаче идва от активирали се привърженици на „Прогресивна България“, които явно не са участвали на първия тур, сочат данните на агенция „Мяра“.

В първия тур участваха около половин милион гласували на предните избори за ПБ, сега са участвали над 600 хиляди. Почти всички от тези новодошли около 150 хиляди са отишли при Йотова. Като цяло, приливът на негласували на първия тур съставлява малко над 13% от вота за Йотова. Близо две трети от вота за Йотова пък идва от повтарящи вота си от първия тур. Останалата част от вота на Йотова идва от най-различни посоки.

При Гюров пък се наблюдава по-сериозен континуитет. Близо три четвърти от неговите гласоподаватели сега твърдят, че и на първия тур са гласували също за него. Тук също има известно надвишаване. Като цяло вотът на новогласувалите на този тур се е разделил равно между Йотова и Гюров, но при по-малкия дял на Гюров, делът на новогласували всъщност изиграва по-висока роля в неговия общ масив, в сравнение с Йотова – 17% от вота за Гюров е от гласуващи едва на втория тур.

Как се разбива вотът на Гюров по останалите партии – близо 19% от него, или около 150 хиляди гласа, са дошли от ГЕРБ. Любопитното е, че сега 10 на сто, или над 70 хиляди гласа, са дошли от хора, които на последните избори са гласували за „Прогресивна България“. Над 5% от вота за Гюров идва от ДПС, т.е. може би близо 50 хиляди гласа. Като цяло делът на ПП-ДБ вота в микса на Гюров е по-нисък от наличието на ПБ вот в микса на Йотова. Това потвърждава, че Гюров в по-голяма степен е „отворил ветрилото“ на подкрепа.

Какво се промени?

На първият тур са гласували около 120 хиляди привърженици на ГЕРБ. Сега те са над 11% от общи вот от 1.9 млн., т.е. около 200 хиляди гласа. Така се оказва , че са излезли близо два пъти повече привърженици на ГЕРБ. Те са гласували в съотношение три четвърти за Гюров (около 150 хиляди гласа). На миналия тур излязоха около 50 хиляди привърженици на ДПС, този път са двойно повече. Ако преди седмица повечето привърженици на ДПС гласуваха за Йотова, сега повечето са гласували за Гюров.

Вотът на „Възраждане“ (в сериозна степен припокрит с вота на Костадинов от първия тур) съставлява около 130 хиляди гласа, т.е. близо две трети от вота за този сегмент на първия тур, като поне 100 хиляди от тях са гласували за Йотова.

Излезли са и немалка част от електоратите на МЕЧ и „Величие“, респ. на Радостин Василев и Ивелин Михайлов. Вторите са гласували преимуществено за Йотова, но оказва се, че и привържениците на Радостин Василев по-скоро са предпочели Йотова – въпреки призива на лидера си. За отбелязване е и електоралният принос на БСП.