Как западните фирми финансират пропагандата на Лукашенко

В Беларус отново цари атмосфера на страх. По време на годишнината от преизбирането на беларуския държавен глава Александър Лукашенко в понеделник опозицията вече не смееше да организира демонстрации - след 40 хил. ареста и 1800 документирани случая на изтезания.

Стотици хиляди хора протестираха в продължение на месеци след очевидно фалшифицираните избори. Държавата потуши тези протести с груба сила, а оттогава в Беларус няма видимо противопоставяне.

Но това, което не се промени след потушаването на протестите: западните компании генерират лъвския пай от телевизионната реклама, приходите от която се използват за финансиране на трите държавни телевизионни канала Беларус 1, ONT и CTV. Цитирано от германския Handelsblatt проучване на германско-швейцарската правозащитна група Libereco показа, че 63% от 874 реклами, излъчвани за една седмица, са от западни компании за потребителски стоки.

Най-много (11,4%) са от Procter & Gamble (Ariel, Gilette, Pampers), следвани от швейцарската хранителна компания Nestle, американския производител на сладкарски изделия и фуражи за животни Mars и германския производител на препарати, лепила и лична хигиена Henkel. Компанията от Дюселдорф е присъствала с 43 телевизионни клипа по държавните канали на Беларус.

Семейната компания от Заарланд Dr. Theiss Naturwaren (марките Lakalut, Allgäuer Latschenkiefer) е пуснала 32 рекламни клипа по държавната телевизия. Гигантите за напитки Coca-Cola и Pepsi, американският производител на потребителски стоки Colgate-Palmolive, американската сладкарска група Mondelez, френският производител на шампоани L'Oréal, датският пивовар Carlsberg (Astra, Holsten, Wernesgrüner) са също със силно присъствие. 

Каналите клеветят опозицията

Фармацевтичните компании Sandoz (Швейцария), Glaxo-Smithkline (Великобритания), Gedeon Richter (Унгария) и Dolorgiet (Германия) също пускат много реклами. „Това са всички пропагандни канали, където опозицията бива клеветена, а затворниците се показват публично“, казва германският председател на Libereco Марко Фибер.

Заедно с 51 други правозащитни групи от 18 държави, включително Беларус, той призовава за спиране на западната реклама в беларуските държавни медии. „Това е морално обявяване на фалит", казва Фибер. „Катастрофалното положение на правата на човека“ в Беларус е „напълно без значение за западните компании. Те са загубили всякакво чувство за неправомерни действия“, твърди активистът за граждански права.

А западните рекламни клипове дори се излъчват в контекста на политически програми, в които например отвлеченият, измъчван и вече затворен блогър Роман Протасевич беше принуден да признае, че е организирал масовите вълнения. Протасевич беше арестуван, след като беларуски изтребител принуди цивилен самолет на Ryanair да кацне в столицата на Беларус Минск при полета му от Атина до Вилнюс през май.

Повечето западни производители на потребителски стоки отричат обвиненията. Те просто спазвали приложимите закони. Nestle и Henkel заявиха, че вече „значително са намалили" своите рекламни бюджети за Беларус или са преминали" към други форми на реклама. „Henkel е загрижена за текущото развитие в Беларус", заяви говорител на компанията. За тази цел компанията поддържа „систематичен обмен на мнения с политици, особено в Германия и ЕС“.

Говорителка на Mars заяви: „Не искаме да се месим в политиката“. А Procter & Gamble подчертава, че винаги действаме в съответствие със законовите изисквания“ и се ръководим от „принципите на компанията“. В корпоративните ценности обаче пише и следното: „Всеки индивид може да допринесе за промяна към възможно най-доброто“.

Правозащитниците сега призовават „политиците да забранят финансовата подкрепа за държавната телевизия на диктатора Лукашенко". „ЕС трябва да постави такава забрана в своя списък със санкции“, казва Фибер. Западните компании като Beiersdorf (Nivea), дъщерното дружество на VW Skoda и производителят на моторни масла Liqui Moly обаче са загрижени, че ще бъдат обект на забрана за внос - както се случи, когато през май се оттеглиха като спонсори на световното първенство по хокей на лед в Минск.

По-голямата част от служителите на държавните телевизии в Беларус са напуснали работата си в знак на протест срещу насилието срещу демонстранти. Тогава Лукашенко вкара в медиите служители на руската пропагандна телевизия RT, които поеха правенето на репортажи. Европейската телевизионна мрежа EBU, в която са представени 69 телевизии от 58 държави, междувременно изключи от членство беларуския държавен канал BTRC.

САЩ и Великобритания затегнаха санкциите срещу Беларус в понеделник. ЕС наложи забрана за полети на беларуските авиокомпании, разпореди забрани за влизане и блокиране на сметки за белоруски политици. Освен това Брюксел разпореди да се спре търговията с беларуски държавни облигации и забрани за износ важни беларуски стоки като поташ, дървесен материал и петролни продукти.

Въпреки политиката на санкциите постоянно се появяват случаи, в които западните компании са подкрепяли държавния апарат на страната. Например се твърди, че австрийският мобилен оператор A1, който присъства и в България, и в Беларус, е забавил интернет връзките, за да затрудни предприетите от опозицията протестни действия.
За няколко милиона долара беларуското правителство е закупило софтуер и хардуер от американската технологична компания Sandvine, с която блокира части от интернет и блокира опозиционни уебсайтове.

А Лукашенко? На пресконференция той призна, че западните санкции срещу страната му работят. Но той „нямало да стъпи на колене“ и щял да инициира обрат. Той бил „спечелил честно“, а опозицията била „подготвяла преврат“.