Централната банка на Япония не промени паричната си политика с мотива, че растежът на икономиката започва да се ускорява въпреки несигурните перспективи пред глобалната икономика, предаде Ройтерс.
Институцията актуализира и оценката си за икономиката заради агресивните фискални и парични стимули, които силно отслабиха йената, а това на свой ред забави спада на износа.
“Очаквам да видя какво ще каже управителят на централната банка Харухико Курода за неотдавнашната нестабилност на пазара на японски държавни ценни книжа”, коментира пред информационната агенция Хидео Кумано, главен икономист в Dai-ichi Life Research Institute и бивш служител на Bank of Japan.
“Той наскоро каза, че би било естествено доходността по облигациите да се повишава постепенно, но сега може да се наложи да предупреди за рязък скок, а резките движения не са желателни. В тази връзка той може и да сигнализира за необходимостта централната банка да стане по-активна в провеждането на краткосрочни пазарни операции”, допълва икономистът.
Въпреки сериозният обем на покупки от страна на централната банка, доходността по 10-годишните държавни ценни книжа нарасна до едногодишен връх от 0,92% през миналата седмица. “Bank of Japan се движи на ръба, като се опитва да доведе до постепенно, а не рязко покачване на доходността по дългосрочните облигации, подкрепено от подобряването на икономиката”, коментира представител на централната банка, пожелал анонимност.
Пазарни участници, анкетирани от Ройтерс, очакват волатилността на пазара на облигации да поотмине, като прогнозират, че доходността по 10-годишните облигации на Япония ще се движи около 0,8% през тази седмица. Ако нестабилността се задържи на пазарите обаче, централната банка на страната може да обмисли и увеличаване на обема облигации, които изкупува.
Същевременно данни на японското финансово министерство показват, че търговският дефицит на Страната на изгряващото слънце се е разширил рязко през април заради все още слабия износ и ускорения ръст на вноса, съобщи MarketWatch.
Търговскитя дефицит е нараснал до 800 млрд. йени (8,6 млрд. долара), след като през март беше 364 млрд. йени. Износът е нараснал със само 3,8% на годишна база, докато анализатори очакваха повишение от порядъка на 5-5,9 на сто. Вносът обаче се е увеличил с 9,4 на сто, докато прогнозите бяха за ръст от 6,7%.
Статистиката сочи, че Япония отчита търговски дефицит вече 10-ти пореден месец, което е най-дългият период от 1979-1980 г., когато цените на петрола силно се повишиха заради иранската революция.
21:20 | 11.09.22 г.
