Повтарят ли централните банки грешката на Фед, допринесла за финансовата криза?

Автори като Нобеловият лауреат за икономиката Пол Кругман и стратегът Джордж Купър отдавна подчертават дългосрочния ефект от ерата на евтините пари по времето на Алън Грийнспан в периода 2000-2006 г. като една от причините за финансовата криза.

Сега сме изправени пред подобна опасност, макар че сега голяма част от Запада, какато и Япония, все още се борят с рецесията, пише професорът в университета Brunel Мурад Чаудри.

През февруари Чаудри отбеляза новите върхове на индексите на капиталовия пазар, които не бяха базирани на кой знае какво, като тенденцията продължи. Миналата седмица щатският Dow Jones за първи път затвори над 15 000 пункта, а британският FTSE 100 – над 6 500, при исторически връх от 6 930, постигнат през 1999 г. Японският Nikkei пък е нараснал с над 60% за последните шест месеца.

Вероятно в САЩ, където с всеки месец става все по-видно възстановяването на икономиката, фундаментът донякъде оправдава повишенията на индексите, но в Европа проблемите на еврозоната остават, а Велкобритания изпитва всевъзможни трудности. Япония пък прилага новия икономически курс на премиера Абе за излизане от рецесията.

Поскъпването на акциите се дължи почти изцяло на действията на централните банки. Продължаващите ниски лихви, вливането на ликвидност и покупките на активи създадоха среда, в която инвеститорите няма как да загубят – цените скачат при всеки добър икономически сигнал, но дори и при лоша новина няма място за притеснение, защото централните банки ще влеят още пари и ще закупят още активи.

Но точно като балона при недвижимостите, ръст, базиран на евтини пари, е картонена кула, като в момента сме свидетели на такава при финансовите активи, посочва професор Чаудри. 

Но не е само Федералният резерв, Английската централна банка и ЕЦБ. Японската централна банка, както и други монетарни власти по цял свят свалят лихвите и манипулират валутните си курсове, за да подкрепят износа.

През последния месец централните банки на еврозоната, Унгария, Индия, Австралия, Полша и Южна Корея предприеха понижаване на основните си лихвени проценти, за да стимулират кредитирането на фона на запазващата се несигурна перспектива пред световната икономика.

Парадоксът е, че една централна банка би започнала да затяга, само ако види обрат в икономиката. Т.е. вдигането на лихвите и нямаляването на ликвидността са знаци за пазарна сила, а не слабост.

Денят, в който пазарите ще отразяват икономическата логика обаче е далеч, така че в момента имаме порочен кръг от евтини пари, неустойчиви пазарни балони, още евтини пари и накрая пазарен крах. Точно както последния път.

Централните банки по света правят същата грешка, която направи Фед в годините преди 2007 г. Колкото по-дълго продължават монетарните стимули, толкова по-трудно става оттеглянето им и толкова по-голям ще бъде пазарният срив, след като цените на акциите претърпят следващата си корекция.