Политическата цена за Си Дзинпин в борбата с корупцията

В петата година от управлението на китайския президент Си Джизпин няма съмнение, че най-населената страна в света е по-репресивно и авторитарно място, отколкото преди той да стане неин лидер, пише редакторът за азиатския регион Джамил Андерлини за Financial Times.

В продължение на почти 4 десетилетия преди Си Дзинпин да поеме поста имаше косвено разбирателство между китайския народ и неговите управници, че Китай се придвижва към по-либерална система.

Допреди пет години високопоставени кадри на комунистическата партия тихо уверяваха западните си колеги, че крайната цел е постепенен и мирен преход към демократичен Китай.

Си Дзинпин промени всико това. Той неведнъж е отхвърлял либералната демокрация и западната политическа мисъл (с изключение на марксизма) и вместо това обеща да поведе „велико обновяване“, което връща нещата векове назад до момента, в който китайският император е господар на „всичко под небесата“. За пръв път от 40 години никой в Китай не може да твърди, че системата се либерализира.

Докато арестува адвокати, социални работници и профсъюзни активисти и смачква всеки намек за несъгласие, Си Дзинпин направи и борбата с корупцията и „дисциплинарната инспекция“ основен акцент на администрацията си. Антикорупционната кампания е изключително популярна сред масите, но много по-малко сред военните и гражданските бюрокати, които са най-важните съставки на всяка авторитарна система.

Кампанията има повърхностен ефект, тъй като представителите на по-ниските нива са далеч по-малко склонни да парадират с незаконните си печалби. Това служи като контрабаланс на засилените репресии, като обикновените хора приемат да са по-следени и да имат по-малко свобода на изразяване срещу обещанието за по-прозрачно управление.

Но твърденията на Пекин за „огромния успех“ са очевидно преувеличени, пише Андерлини. Бизнесмените се оплакват, че сумите за плащаните от тях подкупи всъщност са се увеличили заедно с по-високите рискове пред корумпираните представители, много от които сега искат подкупите да им бъдат платени в чужда валута директно в офшорни сметки.

Препятствията пред изкореняването на корупцията в Китай са отчасти системни. Официалните заплати и допълнителните блага са нищожни, особено в сравнение с властта, която държавните служители имат във всички аспекти на икономиката. Антикорупционните власти са интегрална част от партийната машина, което премахва всеки стимул да се извършват независими корупционни разследвания. Но съществуват и дълбоко заложени исторически и културни фактори.

При династиите, управлявали векове наред, централният контрол над китайската империя често е бил слаб. Бюрократите на императора, с помощта на гарнизона, е трябвало да налагат ред и да отстояват законите в провинциите. По-често обаче те са били корупмирани символи на хищната държава, изкривявайки законите и данъчните разпоредби според собствените си интереси.

Империята често е била завладявана и управлявана от чужди нашественици и това засилва отчуждението на подчиненото мнозинство. Изправено пред слаба, но ограбваща държава, китайското общество се самоорганизира в кланове, поставяйки лоялността към тях над всичко друго, включително над законите, издавани от Забранения град.

От това можем да разберем корените на корупцията в Китай, пише Андерлини. Лоялността към семейството и клана винаги е задминавала лоялността към държавата, а нарушаването на буквата на закона е незначително в сравнение с разочарованието на по-широката ти мрежа.

Борбата с толкова дълбоко залегнали културни нагласи е дългосрочен проект, който изисква мощни независими институции.

Без тях Си Дзинпин трябва да разчита на чистки, които рискуват да разрушат подкрепата сред най-важните му последователи. Но антикорупционната кампания и репресиите срещу гражданското общество целят да осигурят дълголетие на комунистическия режим, който вярва, че сам може да гарантира дългосрочна стабилност и просперитет на Китай.

Ако антикорупционната кампания обаче стигне твърде далече в облъскването на бюрократите, които стоят зад този режим, тогава продължителните репресии може да имат обратния ефект и да предизвикат проблема, който Си Дзинпин се опитва да предотврати, завършва Андерлини.