Азиатските борси пак са на червена територия заради несигурността в търговията

Азиатските пазари ограничиха загубите, регистрирани на по-ранен етап от търговията, но все пак завършиха сесията със спадове на фона на ескалацията на търговската война между САЩ и Китай, след като Пекин потвърди, че замразява закупуването на селскостопански стоки в отговор на новите американски мита, предава CNBC.

Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще наложат мита на стойност 10% върху китайски стоки за още 300 млрд. долара, които ще влязат в сила от 1 септември.

Китайските индекси завършиха сесията във вторник на червена територия. Shanghai Composite отписа 1,56% от стойността си и достигна ниво от 2777,56 пункта, а Shenzhen Component се понижи с 1,777% до около 1490,30 пункта.

В Хонконг индексът Hang Seng отбеляза спад от 0,62%, след като на по-ранен етап от търговията отписа над 2% от стойността си.

В Япония Nikkei 225 се понижи с 0,65% и достигна ниво от 20 585,31 пункта, а Topix отбеляза спад от 0,44% и приключи деня на равнище от 1499,23 пункта.

В Южна Корея индексът Kospi изтри 1,51% от стойността си и завърши деня на ниво от 1917,50 пункта. Австралийският S&P/ASX 200 отбеляза спад от 2,44% до ниво от 6478,10 пункта.

Китайското министерство на търговията съобщи, че китайските компании спират покупките на американски земеделски стоки в отговор на поредната заплаха на Тръмп за налагане на мита. Китай е един от най-големите купувачи на американски земеделски стоки.

Междувременно Китайската народна банка определи референтен курс от 6,9683 юана за долар. За последно юанът се разменяше за 7,0326 юана за долар, а офшорният юан – за 7,0658 юана за долар.

В понеделник оншорната китайска валута се понижи под психологическата граница от 7 юана за долар за първи път от 2008 г. насам.

Впоследствие американското министерство на финансите определи Китай като валутен манипулатор.

На фона на търговското напрежение книжата на китайските производители на редкоземни метали поскъпнаха във вторник. Цената на акциите на JL Mag Rare-Earth се повиши с 10%, а книжата на Chengdu Galaxy Magnets поскъпнаха с 9,98%. Цената на акциите на Jiangmen Kanhoo Industry обаче отбеляза спад от 9,99%.

Преди време Пекин отправи прикрита заплаха за редкоземните метали, които са от ключово значение за американската технологична индустрия. В момента Китай е най-големият производител на редкоземни метали в света, които са важен компонент за производството на редица продукти – от смартфони до електромобили.

Някои анализатори обаче твърдят, че възможностите на Китай да използва металите като лост в търговската война с Вашингтон са ограничени.

Книжата на Lynas, която е най-големият производител на редкоземни метали извън Китай, също поскъпнаха - със 7,87%. Ройтерс съобщи, че Малайзия планира да удължи лиценза на компанията да оперира завод за обработка на редкоземни метали в страната преди изтичането му на 2 септември.

На валутните пазари доларовият индекс, който следи представянето на щатските пари спрямо кошница от шест основни валути, се понижава до 97,527 пункта. Японската йена, смятана за валута-убежище, се търгува на ниво от 106,49 йени за долар. Австралийският долар се разменя за 0,6792 щатски долара, като по-рано достигна дъно от 0,6748 долара, след като Австралийската централна банка съобщи, че запазва лихвите на историческото дъно от 1%.