Доколко зависима е Германия от Китай?

Въпреки че американският президент Доналд Тръмп предприе агресивни действия срещу търговската политика на Китай, германското правителство не желае да коментира последните събития в Хонконг, тъй като германската икономика се нуждае от Китай, пише Euractiv.

Правителството на канцлера Ангела Меркел предпочита да се опита да използва добре премерен тон както по отношение на Хонконг, така и по темата за потисничеството на мюсюлманското малцинство на уйгурите.

Каква е настоящата ситуация в Хонконг?

Във вторник (19 ноември) следобед стотина активисти в Хонконг все още чакаха в политехническия университет, който е обграден от полицията. Активистите пренебрегнаха призива на противоречивия политически лидер на Хонконг Кари Лам да се предадат.

В последните дни полицията около университета успя да арестува над 1000 активисти.

Относно връзките между Германия и Китай – техните отношения зависят от обекта на сравнение.

По време на годишните правителствени консултации тонът изглеждаше положителен.

Имаше и надежди, че Китай ще се отвори към западните ценности и социалните норми, които Германия и Европа насърчаваха преди три-четири десетилетия. Тези надежди,обаче, все още не са се превърнали в реалност. Китай не става по-западен и не отваря своите пазари в същата степен, с която използва западните пазари за своите продукти. Като цяло обаче Германия и Китай се уважават.

Редовните срещи създадоха доверие. И при кризи като тази от 2008 г. всички разбраха, че може да се постигне общ успех в управлението на подобни ситуации.

Каква е икономическата перспектива?

Когато германските компании откриха китайския пазар, те бяха привлечени от евтините разходи за работна ръка и огромния мащаб, докато Китай беше по-зависим от Германия и трансфера на технологии. 

Сега това се променя.

Парадоксално е, че някои компании, които имат успех в Китай, като Volkswagen, стават все по-зависими от китайския бизнес.

В някои области на технологиите Китай дори вече изпреварва Европа.

Каква е голямата дилема?

Пътуванията на Ангела Меркел към Китай заздравиха германско-китайските връзки. За 2018 г. двустранната търговия възлиза на почти 200 млрд. евро.

Докато САЩ имат стабилен вътрешен пазар и Тръмп може да изтъква това предимство, Германия е твърде зависима от износа за Китай, особено що се отнася до автомобилния и машиностроителния сектор.

Германските компании страдат от търговския спор между САЩ и Китай. Според проучване, проведено от германската търговска камара в Китай, 83% от компаниите, работещи в Китай, са заявили, че са засегнати от търговските сътресения.

Какво се промени политически?

Китай става все по-агресивен, както вътрешно, така и външно. Председателят на комисията по външните работи в Бундестага - депутатът Норберт Рьотген (ХДС), посочи, че Китай се промени коренно при президента Си Дзинпин и създаде монолитни правила, съобразени с държавния глава.

„Китай стана експанзивен отвън и безкомпромисно репресивен отвътре“, посочва Рьотген.

Но в същото време Китай стана незаменим като политически и икономически партньор на международно ниво. Рьотген предупреди, че германското правителство трябва да постигне общ баланс в своята политика по отношение на Китай.

Какво може да направи Берлин?

Много политически анализатори смятат, че мълчанието на германското правителство по отношение на нарушаването на човешките права в Китай трябва да приключи.

Това се отнася както за спазването на международните договори, така и за спазването на стандартите за правата на човека. На фона на напрежението в Хонконг германското правителство трябва да измени своите бизнес практики с Китай.

Подходът „промяна чрез търговия“ изглежда не е успял.