Денуклеаризацията не е задължителна по пътя на Япония към декарбонизация

Япония се присъедини към глобалния ангажимент към декарбонизация. Премиерът Йошихиде Суга превърна декарбонизацията в ключов елемент на стратегията си за икономически растеж по три причини: необходимостта от действия в областта на климата, създаване на работни места от нови инвестиции и по-ниски разходи за възобновяема енергия, пише Юджи Аоки, енергиен експерт, за Nikkei Asia Review.

Япония обаче има друг енергиен проблем - денуклеаризацията. Предвид общественото мнение, изграждането на нови атомни електроцентрали изглежда малко вероятно. Истинският въпрос е дали трябва да се изоставят наличните такива. Аоки смята, че декарбонизацията ще бъде осъществена по-бързо, ако Япония използва своите ядрени централи за финансиране на инфраструктурата, необходима за премахването на въглеродните емисии от енергийната индустрия на страната. 

Но колко ще е необходима нова инфраструктура за декарбонизацията? Първо, тъй като около 90% от 13-те ексаджаула енергийни нужди на Япония се основават на изкопаеми горива, може да се наложи около 90% от инфраструктурата да бъде заменена, преоборудвана или подобрена.

Освен това декарбонизирана Япония ще зависи повече от електричеството и по-малко от горивата. Следователно делът на електроенергийната инфраструктура ще трябва да се увеличи. Освен това инфраструктурата, свързана с изкопаемите горива, която ще се използва там, където е необходима, като стоманодобивната индустрия например, ще трябва да премине от горива на фосилна основа към водород или амоняк.

Разходите по тази инфраструктура ще бъдат огромни, но спестяванията също. През последните 10 години Япония внася изкопаеми горива за около 19 трилиона йени годишно. Разходите и нестабилността на вноса на енергия могат да бъдат избегнати, след като се постигне декарбонизация.

Освен климатичните ползи от декарбонизацията, разходите за енергия в Япония вероятно ще бъдат много по-ниски с новите технологии и новата пазарна структура. Днес цената на дребно на електроенергията преди данъци в Япония е около 21 цента за киловатчас, в сравнение с 13 цента в САЩ и 16 цента в Германия. Бързото приемане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) може да донесе по-евтина и екологична енергия.

Използването на наличните ядрени мощности може да ускори прехода на страната към въглеродно неутрално бъдеще. Понастоящем в Япония има двете действащи ядрени централи, седем, които имат разрешение да възобновят дейност и още единадесет, които очакват одобрение.

Приемайки 70% степен на използване през оставащия живот на въпросните инсталации, Аоки смята, че могат да бъдат генерирани около 30 трилиона йени нетни приходи, въз основа на разходите за производство от 8 йени за киловат час и текущите цени на електроенергията.

Въпросите са първо, как да се използват 30-те трилиона йени, и второ, кой трябва да вземе решение как да се използват средствата.

Друг проблем е сериозният недостиг на специализиран персонал за ядрените централи. Част от 30-те трилиона йени приходи трябва да бъдат насочени към развитие на персонала. В противен случай Япония няма да има необходимия опит за ефективно обезвреждане на отпадъци и за евентуално извеждане от експлоатация на ядрените си централи.

Съществува и възможността да се национализират използваемите ядрени централи, като правителството плати справедлива цена на настоящите им собственици. Тогава ядрените централи ще могат да използват печалбите от продажба на електроенергия, за да инвестират в обществените блага, необходими за нова енергийна инфраструктура. На свой ред частните енергийни компании ще бъдат принудени да използват приходите от продажбите на ядрени централи за инвестиции във възобновяема енергия.

Друг сценарий е създаването на съвместни предприятия между правителството и частния сектор. Държавата ще инжектира капитал, който да се използва за нови инвестиции в инфраструктура и производствен капацитет. При необходимост към съвместното предприятие може да се добави нов капитал. Прозрачното управление би било от съществено значение с представителите на правителството, енергийните компании и обществеността. Тук персоналът за експлоатацията на централите може да бъде прехвърлен от частните енергийни компании, изтъква Аоки.