Защо националните рейтинги всъщност не са от толкова голямо значение

Трябва ли инвеститорите да се страхуват от последните предупреждения за понижаване на рейтинги в Европа от S&P? Историята сочи, че не трябва, пише Джон Карни от CNBC.

Агенцията понижи рейтинга на САЩ на 5 август. Оттогава акциите са доста нестабилни, но основните индекси са нараснали с над 5%, главно заради оживлението през октомври.

С две думи намаляването на американския рейтинг изглежда нито предрече, нито предизвика сътресения при щатските облигации и акции.

Исторически, пониженията на рейтинги не предвещават спадове на пазарите. Това важи особено за пониженията на държавни рейтинги, които по-скоро следват финансовите кризи, отколкото да ги предсказват.

Според икономиста Кармен Райнхарт голяма част от проблема се състои в това, че рейтинговите агенции се фокусират върху „фундаментални” показатели, които не предсказват надеждно финансовите сътресения.

S&P например посочи „затрудненията пред постигането на консенсус по фискалната политика” като основна причина за понижения рейтинг на САЩ.

Няма обаче много доказателства, че липсата на политически консенсус относно разходите и данъците прави неплатежоспособността по-вероятна.

Всъщност точно най-задлъжнелите държави в Европа се отличават с най-силен консенсус. Фалитът на Русия и подобната ситуация в Мексико през 90-те дойдоха именно при единни правителства.

Възможна причина за недостоверността на рейтингите може би е фактът, че няма пазар за национални кредитни рейтинги. Агенциите не получават възнаграждение за изготвянето им, което значи, че няма директна проверка за тяхната точност.

Агенциите не получават обратна връзка относно гледната точка на пазара за точността на техните оценки, каквато би имало, ако изготвянето на държавните рейтинги си имаше цена.