Плосър: Данните за заетостта са поредна причина за свиване на стимулите

Последният доклад на правителството на САЩ за работните места от петък показва, че съкращаването на федералните разходи не е нанесло толкова вреди, колкото се опасяваха някои, заяви президентът на подразделението на американския Федерален резерв във Филаделфия Чарлз Плосър, цитиран от Ройтерс.

Плосър добави, че данните само подсилват мнението му, че Фед трябва да ограничи програмата си за изкупуване на облигации „сега“.

Отдавнашният критик на програмата за количествени улеснения на централната банка на САЩ посочи, че е спокоен относно вчерашното повишаване на доходността по американските държавни облигации, след като стата ясно, че работодателите в страната са назначили 175 000 нови служители през май. „Това показва, че опасенията за бюджетните съкращения и евентуални уволнения – макар че такива може и да има – досега не са навредели на заетостта като цяло, както се опасяваха някои хора“, подчерта Плосър.

„Бихме искали да има по-бърз растеж, но няма и причина да се чувстваме зле заради числата, които бяха публикувани“, добави той. Според него те показват, че икономиката създава работни места „в умерена степен“.

Представителят на Фед няма право на глас при определяне на монетарната политика през настоящата година. Той обаче е доволен от развитието на нещата на пазара, като се има предвид понижаването на нивото на безработица и ускоряването на икономическия растеж от началото на прилагането на третия кръг на количествените улеснения през септември 2012 г.

„Не мисля, че е зле доходността по дългосрочните ценни книжа отново леко да се повиши“, отбеляза Плосър. „Това ще ни помогне по-нататък и не предизвиква силна тревога у мен“, обясни той.

За да ускори бавното и непостоянно възстановяване от рецесията, централната банка на САЩ обяви, че ще изкупува облигации, докато положението на пазара на труда не отчете устойчиво подобрение, и ще запази основната си лихва близо до нулата, докато нивото на безработица не се понижи до 6,5%. През май безработицата в САЩ се повиши леко до 7,6%, след като през април бе достигнала 4-годишно дъно от 7,5%. Тя обаче остава висока спрямо средната дългосрочна стойност за страната.

Инфлацията също е под целта на Фед от 2% годишно, което позволява на финансовата институция да запази свръхразхлабената си монетарна политика.

Плосър обаче изрази известно разочарование, че колегите му не изглеждат готови да коригират политиката още на следващото си заседание, което трябва да се проведе на 18 и 19 юни. Фед има нужда да запази високото доверие в него, като покаже, че е „готов и способен за известно изтегляне“, смята той. „Тревожа се, че пазарите смятат, че ние не разполагаме с възможностите или желанието да го направим“, подчерта представителят на Фед. „Само копаем по-дълбока дупка“, категоричен бе той.

Запитан в каква степен би искал да види свиване на стимулите, Плосър посочи, че все още липсва общо виждане по този въпрос. „Не мисля, че някой от нас знае какъв е точният размер“, каза той. По думите му първо трябва да се вземе решението за ограничаване на покупките, а след това – в какъв обем, а накрая – от кой тип облигации да започне свиването на стимулите. Според него най-напред трябва да бъде прекратено изкупуването на ценни книжа, обезпечени с ипотеки.

По отношение на дългосрочния план на Фед за връщане на баланса на централната банка към по-нормалния размер от около 1 трлн. долара от настоящите над 3,3 трлн. долара Плосър заяви, че е прекалено рано да бъде прецизирана стратегията за свиването му още на предстоящото заседание. Подобен ход може само да обърка нещата, защото все още не е определено облигации за каква крайна сума ще изкупи Фед, смята той.