Бавните европейски финансови реформи

(Джонсън смята за ключов момент в това привеждане начина, по който се третират деривативните инструменти. В САЩ според общоприетите счетоводни принципи (GAAP - Generally accepted accounting principles) деривативните позиции се отразяват по относително по-щедър начин, т. е. свиват размера на банковите баланси. По европейските стандарти процедурата е по-предпазлива по отношение на размера, който се признава като разход и според бившия главен икономист на МВФ е по-подходяща за регулаторни цели, когато искате да определите докъде се простира нерегламентираната дейност на една банка и докъде ще стигне шокът, когато се появи някакъв проблем).

Заключението е, че докато американските банки не разполагат с толкова голямо финансиране чрез акции спрямо общите им активи, колкото се предполага, че би трябвало да имат, някои от най-големите европейски банки са в значително по-лоша форма. Deutsche Bank разполага с капитал за покриване на загуби, който представлява по-малко от 1,5% от общите ѝ активи (съотношение, познато и като „ливъридж“), при Société Générale и Crédit Agricole той е под 2%, а и Barclays не е в много по-добро състояние. Тези кредитни институции са подложени на натиск да наберат допълнителен капитал, като Deutsche Bank и Barclays вече обявиха планове н тази насока.

Но конкретните обеми не променят общата оценка. И което е по-тревожно – европейските представители изглежда се задоволяват с установяване на коефициент на ливъридж от 3%, подчертава Джонсън.

Налице е и сериозно предложение за определяне на таван на това съотношение (т. е. да се ограничи размерът на капитала, който ще бъде разрешен на всяка банка да притежава като съотношение към активите ѝ) за кредитните институции в Европа, като по всеобщото мнение той трябва да помогне за запазването на общия пазар на финансовите услуги.

Джонсън привежда отговор на често задавани въпроси, взет от официалния уебсайт на ЕС. „По-високи нива на капиталовите изисквания в една държава-членка ще изкривят конкуренцията и ще насърчат регулаторния арбитраж. Например институциите може да бъдат насърчени да съсредоточат рисковите си дейности в държави-членки, които въведат само минималните изисквания. Поради тази причина изискванията за капитала трябва да бъдат установени на едно ниво, което е подходящо за ЕС като цяло“, се посочва в отговора.

В него се добавя, че капиталовите изисквания не могат да бъдат завишавани от националните власти, „освен ако специфичната добавка не е оправдана след конкретна проверка или не се базира на желание за справяне със системен риск или на благоразумни макроикономически опасения“.

За Джонсън подобна политика на ограничаване на капитала е безумие, тъй като отделните страни би трябвало да се съревновават в стабилизирането на финансовите си системи, а не да бъдат сдържани от най-ниския общ знаменател.