Бавните европейски финансови реформи

Второ, има нужда от много по-голям напредък при процедурата по затваряне на банките с развита международна дейност, смята той. Това е ахилесовата пета на настоящото положение в Европа, както бе показано наскоро – при това изключително болезнено – в случая с Кипър.

Иронията е, че по отношение на банковия капитал Германия и Франция държат на ниските изисквания за капитала, отчасти защото техните банки са до голяма степен недостатъчно капитализирани. Дори по отношение на затварянето на банките германското правителство протака, заявявайки, че се опасява от разходите за спасяване на по-слабите банкови системи.

Както посочват професорите Вестергаард и Ретана като убедителна подробност: „Същината на проблема е в ядрото на еврозоната: германските и френските банки“, цитира Джонсън. Като се има предвид тежестта на тези страни (и техните финансови интереси) във вземащите решенията европейски кръгове, трудно е да се очаква скорошно ускоряване на реформите.

Трето, организацията на банкирането остава проблематична. Има доста разумни идеи в излезлия неотдавна доклад „Лииканен“ (по името на управителя на финландската централна банка и член на управителния съвет на Европейската централна банка Ерки Лииканен, председател на групата за оценка на структурните реформи в европейския банков сектор, изготвен за ЕК – бел. ред), който препоръчва изграждането на защитна стена между относително рисковите търговски дейности и онези относително скучни, но съществени черти на банкирането като функционирането на системата за разплащания, отчита бившият главен икономист на МВФ.

„Групата заключи, че е необходимо да бъде наложено правно разделяне на определени особено рискови финансови дейности от набиращите депозити банки в рамките на една банкова група. Дейностите, които е нужно да бъдат отделени, трябва да включват частната търговия с акции и деривативни инструменти и някои други дейности, тясно свързвани с пазарите на акции и деривативни инструменти“, се посочва в доклада „Лииканен“.

Джонсън признава отново, че обсъжданията в ЕК продължават, но според него се забелязва съвсем слаб реален напредък и не е особено вероятно това положение да се промени. Той изтъква, че за разлика от Европа Великобритания е на път да приложи най-малко духа на доклада „Викърс“, поръчан от правителството на страната.

Френското и германското правителство, заедно с още няколко, предпочитат да имат универсални банки, които правят от всичко по малко, смята той. Докладите „Викърс“ и „Лииканен“ дават убедителни доводи за излизане от този модел.

За съжаление политиците ще определят икономиката в еврозоната и реформата във финансовия сектор ще върви бавно и дори с тенденция към замръзване в това отношение, категоричен е бившият главен икономист на МВФ.