До 2018 г. банките ще трябва да покрият 3% ниво на ливъридж

От 2007 г. насам най-големите банки в Европа удвоиха капитала си до 1 трлн. долара общо, за да изпълнят по-строгите изисквания. Увеличението обаче може да се окаже недостатъчно, защото регулаторните органи следят зорко методите, по които банките оценяват риска на активите си, пише в обстоен анализ Bloomberg. Сега те отново ще трябва направят същото нещо.

Deutsche Bank, Barclays и Societe Generale са сред европейските банки, които емитираха акции, продадоха част от поделенията си и привлякоха нови депозити, за да наберат капитал, пропорционален на рисковопретеглените активи. Стъпки, които те предприеха, за да покрият новите правила. Сега някои регулаторни органи поставят под съмнение коефициентите, изчислявани по собствените модели на банките, и предлагат по-широк диапазон за изчисляването на нивото на ливъридж, или с други думи казано – делът на собствения капитал в общата сума на активите.

Световните финансови регулатори обсъждат широко нивото на ливъридж с цел да се предотврати спасяването на банките с парите на данъкоплатците – явление, на което станахме свидетели през 2008 г. Базелският комитет по банков надзор вече гледа по-внимателно на коефициентите, изчислявани от банките. След проучване, проведено сред 32 банки, Комитетът установи големи различия в методите на изчисления.

Според регулаторните органи нивото на ливъридж осигурява защита от регулациите, отнасящи се до допълнителния риск, който банките поемат. Тези регулации позволяват на банките да променят коефициентите в зависимост от това как те оценяват колко рискови са активите им. Държавните облигации или отпускането на заем на клиенти с добър кредитен потенциал не изискват огромен капитал, докато по-рисковите активи като кредити, отпускани на клиенти с лоша кредитна история, например, изискват по-висок ресурс.

Новото изискване на Базелския комитет за банков надзор относно нивото на ливъридж

Според новите Базелски стандарти до 2018 г. банките трябва да достигнат 3% ниво на ливъридж, което означава, че стойността собствения капитал трябва да е поне 3% от общата стойност на активите. Докато според ЕС това изискване се нуждае от по-задълбочен анализ, то Великобритания и Швейцария следват примера на САЩ. Регулаторните органи в Америка препоръчаха на осем от най-големите банки да повишат стойността на капитала на дъщерните си компании на 5% от стойността на активите, а този на банковите им подразделения да се увеличи до 6 на сто. От Базелския комитет за банков надзор обявиха, че в изчисляването на коефициента на ливъридж ще влизат брутните позиции в деривати и задбалансовите активи.

Регулаторите в Швейцария и Великобритания предупредиха местните банки да обръщат повече внимание на дела на капитала си спрямо общите активи. През следващата година се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да поеме отговорността за банковия надзор в еврозоната и затова през следващите няколко месеца ЕЦБ ще прегледа балансите на най-големите банки. Това може да накара някои от тях да обявят по-голям дял на лошите кредити.

От колко още капитал ще се нуждаят европейските банки зависи от това какъв праг на ливъриджа ще наложат регулаторите, кое ще се счита за капитал на банките и кои активи ще могат да задържат в балансите си. Решението на този казус опира до тежки дискусии между банките, регулаторите и правителствата.

Обединяването на силите на регулаторните органи може да принуди някои банки да продават акции, да задържат нивото на печалбата си и да свият кредитирането, въпреки че икономиката в Европа излиза от рецесията. За акционерите високите нива на ливъридж означават по-малки дивиденти и по-слаби резултати.

Според Организацията за икономическо и сътрудничество и развитие (ОИСР) около 200 банки в еврозоната ще трябва да наберат общо 400 млрд. долара, за да покрият ниво на ливъридж от 5%. Изчисленията се базират на Международните счетоводни стандарти, които позволяват на банките да изключат някои видове активи от балансите си, докато счетоводната практика в САЩ забранява това.