Ами ако си построим дом сами, или как младежите на Амстердам се борят с жилищната криза

Жилищният кооператив De Torteltuin е роден от екзистенциален, потискащо общ за всички въпрос. Група млади жители на Амстердам, повечето от които още в университета, погледнали към бъдещето си и се запитали как изобщо ще могат да си позволят да живеят в собствения си град, пише британският вестник Guardian.

„Беше 2020 г., бяхме на 22-23 години. Беше мечта, бяхме заслепени. Ами ако си построим наш собствен дом? Представяхме си да имаме детска градина, да произвеждаме собствена храна... Събирахме се всеки месец, за да обсъждаме. Но постепенно се случи“, казва Ирис Луден.

Амстердам, предпочитаната от много хора столица на Нидерландия, която изпитва остра жилищна криза, е едно от най-тежките места в Европа за създаване на дом. Наемите на частни жилища са космически високи – 900 евро за стая в споделен апартамент, и може да чакате 20 години за социално жилище.

„Много е лошо“, казва Луден, AI инженер, която има късмета все още да живее в старото си студентско жилище. „Хората постоянно се местят, средно веднъж годишно, не могат да се установят. Искахме да живеем в достъпно жилище и в общност“, разказва тя.

Идеята на групата можела да си остане само мечта, ако кметството в града не бе приело план за изграждането на 15 до 20 жилищни кооперации за четири години, половината от които да бъдат изградени от собствениците на жилищата в тях. Целта е 10% от всички нови жилища в Амстердам да бъдат собственост на кооперативи.

„Започнахме да гледаме по-сериозно на нещата“, казва 28-годишният Лукас Нерл, друг член на Torteltuin. „Създадохме подгрупи – за финансиране, устойчиво развитие и всичко останало. Трябваше да учим много и бързо. Регистрирахме асоциация, написахме план на проекта и кандидатствахме“, допълва той.

За тяхно учудване планът бил приет. Нерл смята, че причината е именно в тяхната младост, а също и защото като неотдавна завършили университет се предполагало, че са способни да се ориентират в лабиринта от правила, регулации и бюрокрация.

Набрали екип от архитекти с опит в кооперативни проекти с идеална цел, събрали пари, за да им платят, и представили план за четириетажна, облицована с дървен материал, устойчива жилищна сграда с 40 апартамента – от студиа до тристайни апартаменти.

След оспорвана надпревара с други проекти De Torteltuin получили терен на 20 минути от центъра на града с трамвай и на 45 минути с колело в нов жилищен квартал, който изниква бавно на изкуствени острови.

Чрез комбинация от заеми от банка и кметството на града, краудфъндинг от приятели и роднини и емитирането на две емисии с облигации групата от 26 членове е набрала почти 9 млн. евро от очакваните разходи за строителство в размер на 12 млн. до 13 млн. евро. Ако имат късмет, строителството може да започне до края на годината.

Коперативът ще притежава сградата, а всеки обитател ще плаща месечен наем, казва Енрикос Йосифидис, друг член на Torteltuin. Около една трета от апартаментите ще бъдат социални жилища, а най-скъпият – семеен апартамент, ще струва 1200 евро на месец.

„Преди десет години това нямаше да е възможно. Дори сега беше като пътуване във влакче на ужасите – когато строителните разходи нараснаха след нашествието на Русия в Украйна, имаше наистина ужасен момент, когато смятахме, че проектът може изобщо да не се осъществи“, казва Йосифидис.

До края на следващата или началото на 2026 г. групата трябва да започне да мисли за нанасяне в жилищната сграда, която ще бъде въглероднонеутрална и ще разполага със слънчеви панели на покрива, общи пространства на всеки етаж, стаи за гости, споделено място за градински инструменти, сцена и музикално студио на приземния етаж.

Приключението не е свързано само с осигуряването на достъпни жилища, казва Луден. „Целта е да изградим истинска общност. Някои апартаменти са запазени за хора, които са изправени пред още по-големи жилищни предизвикателства – хора, търсещи убежище, например“, допълва тя.

De Torteltuin „всъщност създава визия за бъдещия живот в града. Това няма да бъде живот в замърсен град с бетон, високи сгради, спекулации, постоянно растящи наеми и по-недостъпни ипотечни кредити“, казва Нерл. „Новите жилища в града ще бъдат социални, устойчиви и достъпни“, допълва той.