Само богатите домакинства в САЩ усещат ръста на работните заплати

Петте години на икономическа експанзия не направиха почти нищо, за да увеличат работните заплати на обикновените американски работници. За сметка на това богатите станаха още по-богати, пише Bloomberg.

Оскъдните увеличения от 2009 г. насам се движеха почти с лекия темп на растеж на инфлацията, повишавайки реалната стойност на възнагражденията на час само с 0,5%. Това е най-слабият ръст от Втората световна война насам, като в предишни икономически експанзии темпът на прираст на работните заплати е бил средно 9,2%, показват изчисления на информационната агенция на база данни от Бюрото по трудова статистика на САЩ.

За периода от 2008 г. до 2012 г. доходите на горните 20% от домакинствата нарастват с 8 358 долара годишно спрямо годишния спад от 275 долара за най-ниските 20%.

В САЩ стагниращите заплати са свързани с въпроса, объркващ редица икономисти и политици – колко можещи и желаещи работници все още чакат включването си в работната сила?

Проблемът може би ще попадне в дневния ред на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън и други видни централни банкери по време на годишната им среща в Джаксън Хоул тази седмица, където темите на разговор ще бъдат с фокус пазара на труда. Докато икономиката не си стъпи на краката, работодателите нямат големи стимули да повишават работните заплати, за да привличат и задържат работници.

Предишните възстановявания разкриват, че този излишък се изчерпва по-бързо, отколкото сега, и че той води до по-големи повишения на работните заплати. Подобен темп на растеж от своя страна се оказва по-голям от този на инфлацията и окуражава потреблението. Ако икономиката бе последвала историческата връзка между безработицата и доходите, до средата на 2014 г. реалните заплати щяха да бъдат с 3,6 пр. пункта по-високи, имайки предвид бързото понижение на безработицата. Това разкрива ново изследване на поделението на Фед в Чикаго.

През юли безработицата в САЩ е 6,2 на сто. Нивото й е под 10-те процента, отчетени след кризата през октомври 2009 г. Липсата на ръст в заплащането обяснява защо американските потребители не играят основна роля във възстановяването на икономиката.

В средата на юли Джанет Йелън каза, че възстановяването все още не е завършило, а „слабият темп на прираст“ на измерителите на почасовото заплащане са сигнал за „значителен застой“ на пазара на труда.

Този застой е една от причините, поради която Фед държи лихвите близки до нулата. Рискът лихвените проценти да са толкова ниски за дълго време е, че икономиката може да прегрее. Въпреки че инфлацията все още е под целта на централната банка от 2 на сто, а доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа е 2,39%, при 3,94% на 30 ноември 2007 г. (точно преди началото на рецесията), цените започват да се покачват.

Предпочитаната от Фед мярка за инфлацията – потребителските разходи без храните и енергията - се покачва с 1,6% през юни спрямо същия месец на предходната година. За сравнение – през октомври годишният й прираст бе 0,9 на сто.

„Изправяме се пред проблема с покачващата се инфлация“, предупреди на 4 юни професорът от Харвардския университет Мартин Фелдстейн.

Отговорът на Йелън – средното номинално почасово заплащане, което се увеличава с около 2% на годишна база през юни, все още е наполовина от трите до четирите процента темп на растеж, които тя счита за нормални.

„Има още възможности за по-бърз ръст на работните заплати и на реалните заплати преди да започнем да се притесняваме, че това ще създаде инфлационен натиск върху икономиката“, коментира председателят на Фед.

Още по темата за доходите вижте в материала на Bloomberg!