Уроци от дотком балона за ESG инвестициите

Аргументът за ESG не се основава на краткосрочни резултати, колкото и добре дошло да е това. Фондовете за ESG акции може и да се представиха сравнително добре през миналата година в сравнение с конвенционалните бенчмаркове, но много от тях биха се възползвали от позиции със занижено тегло в петролните акции и, може би неволно, от експозиция към големи компании със силни качество и характеристики на растеж.

По същия начин би било несправедливо да се обяви, че ESG инвестирането се е провалило, защото е имало лошо тримесечие. Важното е степента, до която ESG фондовете отговарят на инвестиционните си цели и очакванията за финансова възвръщаемост, коригирани според ESG критериите. Ако те осигуряват това, аргументът за тях е добър.

Един инвеститор може да избере да инвестира в перспектива с по-висок риск, която би могла да успее и, да речем, да се бори с изменението на климата, или да се провали с последваща загуба. Ще има и моменти, когато отговорните инвеститори ще приемат по-ниска възвръщаемост, отколкото е очевидно възможно, отчасти защото ще отчитат разходите за обществото или ще изключват етично сектори, които понякога ще се представят добре. Но това е много различно от отслабването на инвестиционната дисциплина, било то при управлението на активни фондове или в решенията за разпределянето на активи. 

Кръглата бизнес маса, организация на големи американски компании, обяви през 2019 г., че акционерната стойност вече няма да бъде единственият фокус на нейните членове. Вместо това, на фона на нарастващия ESG ентусиазъм, те ще се обърнат към редица заинтересовани страни. Това не беше непременно добра новина.

Историята предоставя много примери за ръководства, фокусирани върху нещо различно от устойчивата възвръщаемост на инвестициите, като например стойността на техните опции и заплатите на изпълнителните директори, изграждането на империя или политическото влияние. Тези истории обикновено не завършват добре за инвеститорите; ако възвръщаемостта на акционерите е омаловажавана твърде много, инвеститорите не получават полагащото им се. Ако даден бизнес не е финансово устойчив, той няма да съществува, за да упражни отговорност. Наградата е в интегрирането на финансовите и ESG целите.

Случаят с Danone е поучителен за ролята, която акционерите могат да играят. Компанията с деклариран и дълбок ангажимент към социалните цели обаче беше подложена на натиск да подобри финансовата възвръщаемост, включително от акционер-активист, ангажиран с ESG. Резултатът беше отстраняването през март на Еманюел Фабер, съвместяващ длъжностите председател на борда и изпълнителен директор.

Независимо дали ще се съгласите, че активистите в случая с Danone са били справедливи, най-добрите мениджъри на ESG фондове ще бъдат тези, страстно вярващи в отговорното инвестиране в устойчива пазарна икономика, но скептично настроени към всичко, което изследват, включително към ръководители и компании, носещи етикета ESG, но непредоставящи финансова възвръщаемост.

Историята не е предопределена да се повтаря, но ESG инвеститорите трябва да обърнат внимание на бъдещата финансова възвръщаемост, както и на други потенциални ползи за обществото. Ако този синхрон липсва, някой ще плати прекомерно.