Да живее недостигът на работна ръка!

Във всеки случай до края на 2022 г. заетостта би трябвало да се върне достатъчно близо до нивото отпреди пандемията. Някои от подобренията - ако бъдат реализирани - би трябвало да отразяват реална промяна в това колко продуктивно се използва този труд.

Ако е така, два въпроса са от първостепенно значение. Защо производителността се ускорява? И какво трябва да се направи, за да се стабилизира тя на постоянно по-високо ниво?

По-високата производителност означава произвеждане на повече с по-малко и има два очевидни начина, по които икономиките с високи доходи правят това от миналата година. Както казват Озилдирим и Де Врис, „засиленото възприемане на цифрови технологии може да доведе до съживяване на производителността... Бавният растеж в предлагането на труд и недостигът на работна ръка биха могли да стимулират компаниите да се съсредоточат повече върху иновациите чрез ускоряване на автоматизацията и дигитална трансформация.”

Лесно е да се види как технологиите повишават производителността, от спестяването на време за пътуване до службата (заради дистанционната работа) до скока в онлайн продажбите и цифровите плащания на дребно. Правителствата могат да насърчат фирмите да запазят тези ползи – като например не настояват за връщане към предишното състояние по отношение на работата в офиси.

Контраинтуитивно е, че недостигът на работна ръка може да бъде нещо добро за икономиката. Едва ли минава и ден без заглавия за управители, които се оплакват, че не могат да намерят персонал и трябва да застанат на мястото на липсващи сервитьори или чистачи. С други думи, да извършат повече с по-малко, ставайки по-продуктивни.

Икономическата история и здравият разум сочат, че когато търсенето изпреварва предлагането, бизнесът реагира чрез увеличаване на производителността. Ако заплатите се повишават, фирмата няма друга алтернатива – в противен случай ще загуби работниците си за сметка на по-продуктивни конкуренти.

Ръстът на производителността вероятно ще бъде подпомогнат от комбинация от три неща: търсене, което се очаква да остане силно; достъпни капитали и технологии; и обучение, което непрекъснато подобрява уменията на работниците. Тази постоянна комбинация държи работодателите нащрек, за да се конкурират за работници.

Думата „недостиг“ крие този факт зад (напълно разбираемите) оплаквания на работодателите. Но икономика, в която има повече от достатъчно търсене за приноса на всеки, е икономика, която процъфтява: такава, в която работниците се радват на възможности, където пазарите възнаграждават подобряването на производителността и където перспективите оправдават инвестициите в разширяване.

Поддържането на силен натиск върху търсенето, така че трудът винаги да е малко труден за осигуряване, трябва да се разглежда не като опасност, а като белег за икономически успех. Докато се надяваме да победим вируса, трябва да се научим да живеем с недостига на работна ръка.