Компаниите "купи сега, плати после" носят нов риск за дълговете на потребителите

Услугата тип „купи сега, плати после“ (BNPL) се приближава все по-близо до вас – ако вече не е. Мобилни приложения от компании, включително Afterpay и Klarna Bank, които позволяват на потребителите да купуват стоки на разсрочени планове, експлодираха в цял свят миналата година. Търговци на дребно от Macy’s до Forever 21 добавят възможността при плащане във физическите си магазини, пише Bloomberg.

За разлика от старите планове за разсрочено плащане, новите са реално краткосрочни заеми, които позволяват потребителите да вземат незабавно покупките си у дома. Те са популярни сред предпазливо настроените към кредитни карти, особено по-младите потребители. В САЩ броят на хората, пробвали такъв продукт, се е увеличава с 300% всяка година от 2018 г. насам. American Eagle, Big Lots и Southwest Airlines наскоро заявиха, че тези услуги са увеличили продажбите им.

„Определено смятам, че 2022 г. ще бъде годината, в която „купи сега, плати после“ ще стане преобладаващо“, казва Ник Молнар, съглавен изпълнителен директор на Afterpay. Дейвид Сайкс, ръководител на американския бизнес за швейцарската Klarna, е дори по-оптимистично настроен: „До края на тази година няма да има голям търговец на дребно, който да не предлага „купи сега, плати после“.

BNPL услугите обикновено позволяват на потребителите да плащат за покупки на четири вноски в рамките на няколко седмици, често без лихва.

Растежът на услугата обаче привлича и друга заинтересована страна: Бюрото за финансова защита на потребителите на САЩ. Миналия месец агенцията изисква информация от няколко от най-големите играчи в индустрията, включително Klarna и Afterpay. Регулаторът се опасява, че кредитополучателите трупат твърде много дългове и че личните данни на потребителите може да бъдат използвани неправомерно.

Макар че много BNPL планове не таксуват лихва, те може да налагат такси за закъснели плащания. Повечето BNPL кредитори не съобщават закъснели плащания на компаниите за кредитен рейтинг, което означава, че кредитната оценка на даден потребител няма да бъде засегната. Въпреки това ако клиент изостане с плащанията, някои кредитори дават сметката на колектор на дългове, което все пак може да се появи в кредитния рейтинг.

Анкета в Survey Monkey показва, че 1 на всеки 5 потребители в САЩ са използвали услуга „купи сега, плати после“ през 12-те месеца до 20 август, а 1 на 6 са съжалили, че са го направили. BNPL компаниите казват, че предлагат по-добри защити от кредитните карти, които позволяват на потребителите да затънат в дълг, често на лихви от почти 30%. Потребителите, които изостанат в BNPL плащанията си, не могат да направят нови, докато не наваксат с плащанията си.

Защитници на потребителите твърдят, че много от защитите, които потребителите си спечелиха след финансовата криза от 2008 г., не засягат услугите „купи сега, плати после“. Основните кредитори например сега трябва да обмислят способността на даден човек да се изплати, преди да му предложат заем и трябва да оценят дали таксите за закъснение са пропорционални. „Определено, ако работи по начина, по който се рекламира – като начин да управляваш плащания, без да плащаш лихва – това е потенциално добро нещо“, казва Лорън Сондърс, асоцииран директор на National Consumer Law Center. Негативната страна е, че „не е лесно да видиш колко дълг си натрупал“.

Данните показват, че потребителите купуват повече, когато могат да плащат във времето, което е и причината защо BNPL услугите са примамливи за търговците на дребно. Козметичната верига Sephora отчита увеличение от над 65% на средната стойност на поръчка в магазините си в САЩ, когато потребителите са използвали Klarna. Повечето компании за „купи сега, плати после“ изкарват пари, като таксуват търговците на дребно с такса от до 6% от цената, когато потребителите използват плановете им при плащане. С наплива от нови участници търговците се опитват да плащат по-малко, което може да заплаши жизнеспособността на модела на индустрията.

Това е и едно от опасенията на Бюрото за финансова защита на потребителите. „Тъй като конкуренцията налага натиск за отстъпки за търговците, кредиторите ще трябва да намерят други източници на приходи, за да поддържат растежа и рентабилността“, заяви агенцията през декември. „Бюрото би искало по-добре да разбере практиките около събирането на данни, поведенческото таргетиране, монетизирането на данните и рисковете, което това може да доведе за потребителите“. За BNPL компаниите сметката може вече да е дошла.