Централните банки от еврозоната може да удължат падежа на заемите към Гърция

Централните банки на страните-членки на еврозоната може да вземат решение за удължаване на матуритетите по вложенията си в гръцки държавен дълг, за да понижат с 5,6 млрд. евро сумата, от която правителствата ще имат нужда, за да финансират Атина до 2016 г., сочи документ, появил се след заседанието на съвета на министрите на финансите на държавите от региона (т. нар. Еврогрупа) и станал достояние на Ройтерс.

Подобен ход би намалил до 2 млрд. евро необходимите средства от настоящите 7,6 млрд. евро, се уточнява в документа.

Във вторник международните кредитори на Гърция – страните от еврозоната, Международният валутен фонд и Европейската централна банка – се споразумяха по план за понижаване на дълговото бреме на страната, което трябва да достигне 110% от брутния ѝ вътрешен продукт през 2022 г., докато в края на настоящата година се очаква той да бъде близо 190%.

В него обаче се лансира идеята Евросистемата (централните банки на 17-те държави от еврозоната) да вземат решение да заменят гръцките държавни облигации, които притежават, с нови, когато настъпи падежът им, което ще освободи Гърция от задължението да плати 3,7 млрд. евро през 2012-2014 г. и 1,9 млрд. евро през 2015-2016 г.

Изразът „удължаване на падежа на вложенията на ANFA“ (съкращение, използвано за обозначаване на инвестиционните портфейли на централните банки) е поставен в скоби, което предполага, че все още предстои той да бъде съгласуван или официализиран по някакъв начин.

По-нататък в документа се отбелязва, че посочените обеми са предварителни и ще бъдат обект на одобрение от централните банки на отделните страни. Не се посочват данни за обема на гръцкия дълг, който всяка централна банка от еврозоната държи в момента.

Удължаването на матуритетите по гръцките държавни облигации в инвестиционните портфейли на централните банки ще увеличи общия гръцки публичен дълг с 0,1 процентни пункта от БВП през 2020 и 2022 г., но това ще се компенсира от новите мерки за облекчаването на задълженията, уговорени от международните кредитори през следващите няколко години, които ще понижат гръцкия дълг с 2,7 процентни пункта от БВП до 2020 г. и с 5,1 процентни пункта от БВП до 2022 г., се изтъква в документа.

Това облекчаване на дълговото бреме ще бъде предприето, след като Гърция достигне първичен излишък – положителен бюджетен баланс преди обслужване на задълженията – и ако гръцките реформи вървят по план, решиха министрите на финансите на държавите от еврозоната във вторник, припомня Ройтерс.