Централните банкери признават, че действат хаотично

От МВФ очакват и ефект на разпространяване на разхлабените монетарни политики към развиващите се икономики, особено под формата на заеми в чужда валута за компаниите на развиващите се пазари, което ще ги направи уязвими за рисковете при чуждите валути, а самите пазари – чувствителни към международните капиталови потоци от „горещи“ пари.

На трето място от фонда се притесняват, че изоставянето на монетарното разхлабване може да доведе до ръст на лихвите на пазара, което да дестабилизира кредитния пазар и американската икономика.

„Просто казано, ние сме на непозната територия“, каза Винялс.

Централните банкери не са единни в мненията си за това доколко уместни са подобни опасения. Докато Бини Смаги твърди, че централните банкери са били притиснати до стената в рамките на един доста екзотичен монетарен експеримент, Йелън се опитва да увери публиката, че Фед поддържа точния баланс.

„Не виждам широко разпространени доказателства за бърз кредитен ръст, забележимо нарастване на ливъриджа или значителни балони на активи, които биха застрашили финансовата стабилност. Но има признаци, че някои групи се стремят към по-висока доходност без притеснение от рисковете и Федералният резерв продължава внимателно да следи тази ситуация“, категорична бе тя.

Проблемът, очертан от Кинг, е, че несигурността е толкова широко разпространена, че никой не може да бъде сигурен, че експанзионистичната монетарна политика е подходяща в свят, в който държавите научават, че са по-бедни, отколкото са очаквали, но неясно с колко точно.

Как можем да сме сигурни, че „наистина не задвижваме риска от ново възпламеняване на проблемите, довели в най-голяма степен до финансовата криза?“, запита пред комисия на МВФ заместник-управителят на Английската централна банка Чарли Бийн.

Въпросът му подчертава страха, че на възможностите на икономиките са били нанесени толкова големи щети, че експанзионистичната политика вероятно ще бъде запазена дотогава, докато централните банки и правителствата се опитват да възстановят изгубените позиции.

Централните банкери не са притеснени, че монетарната политика вече е отишла твърде далеч, но са нервни, тъй като изходът от разхлабването ѝ може да се окаже прекалено труден.