Централните банкери признават, че действат хаотично

Нарастващите опасения в Международния валутен фонд (МВФ) за дългосрочните странични ефекти от близките до нулата основни лихвени проценти се появиха, след като някои от водещите фигури в централните банки признаха, че вървят напосоки, докато управляват съответните икономики, пише в свой анализ британският вестник Financial Times.

Бившият член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка Лоренцо Бини Смаги улови настроенията на пролетното заседание на МВФ, заявявайки: „Не разбираме напълно какво се случва в напредналите икономики“.

В тази среда на несигурност за начина, по който работят икономиките и как да се въздейства върху възстановяването чрез политически мерки, сър Марвин Кинг, оттеглящият се управител на Английската централна банка, заяви, че „има риск да се получи така, че да обещаем твърде много или да позволим да се очаква прекалено много от нас“.

За експертите по монетарна политика е притеснително, че инструментите им за борба с кризата – свалени почти до нулата основни лихви, печатане на пари за понижаване на дългосрочните лихвени проценти и стимулиране на разходите в частния сектор, както и усилията за успокояване на страховете на финансовите пазари – може да имат неприятни странични ефекти.

Централните банкери заявиха ясно, че са сгрешили преди кризата благодарение на схващането, че са елиминирали финансовата уязвимост, позволявайки да бъдат приспани от стабилната инфлация. В реч на конференция на МВФ за преосмислянето на световната макроикономика вицепрезидентът на американския Федерален резерв Джанет Йелън заяви: „В годините преди кризата финансовата стабилност се превърна в „младши партньор“ на процеса на монетарна политика в контраст с традиционно по-значимата си роля“.

Въпросът сега е дали централните банкери допускат същата грешка в усилията си да осигурят възстановяване. Дали не трупат финансови изкривявания, които ще покажат зъбите си в бъдеще?

От МВФ бяха ясни в доклада си за световната финансова стабилност, че не биха искали да станат свидетели на отмяната на извънредно разхлабената монетарна политика, осъществявана в богатите държави. Хосе Винялс, ръководител на отдела за финансовата стабилност в институцията, заяви, че усилията на централните банки са „абсолютно необходими“.

От фонда обаче призоваха страните да използват пространството, осигурено от монетарното разхлабване, за да реформират финансовите си системи и да се захванат с неочакваните последици.

Оттам посочиха и 3 нови риска, които могат да се свържат с голяма степен на вероятност с „лесните“ пари. За САЩ това са разхлабените стандарти за поръчителство на корпоративните заеми, които са на нива, свързвани обикновено с късен етап от кредитния цикъл на бум и крах.