По-малко ефективна ли е монетарната политика при застаряващо население?

Централните банки ще трябва да работят по-усилено, след като делът на сивите икономики и движения на лихвените нива най-вероятно ще се засилят с времето. Същевременно политиците и икономистите по света вече подготвят домакинствата и бизнеса за една безспорно необходима от доста време стъпка – постепенното прекратяване на ерата на ниските лихвени проценти през идните години.

Въпреки че в последните пет години централните банки бяха глобалната доминираща сила, която даваше насоки за развитие на следкризисните национални стопанства, по думите на някои икономисти институциите продължават да губят влиянието си върху реалната икономика през последните десетилетия. Известният успех на политиката на дългосрочно инфлационно насочване сама по себе си смекчи отзвука от движенията при лихвените проценти, също както направиха и развитието на жилищното финансиране и широкото дерегулиране кредитите.

Въпреки това една от причините, които се изтъкват като проблем за централните банки, е бързо застаряващото население. Тъй нареченият "жизненен цикъл" предвижда, че младите хора би следвало да понясят на плещите си по-голямата част от дълговото бреме. По този начин по-възрастните, които имат и по-големи лични спестявания, няма да се налага да търпят несгодите на пенсионната възраст.

Данните обаче показват, че през последните десетилетия рискът пред централни банки, свързан със застаряващото население и влиянието му върху лихвените нива, се засилва и оказва тревожно въздействие върху реалната икономика. И като вземем предвид нивото на тревожност на световните пазари в последни пет години, през който основната лихва в САЩ бе смъкната до рекордно ниски стойности, перспективата пред централните банкери за допълнително понижение на нивата на практика бе изчерпана.

В публикуван през този месец работен документ на Международния валутен фонд икономистът Патрик Аймам моделира влиянието на покачването или понижаването на лихвените нива с един процентен пункт върху безработицата и инфлацията в последните повече от 50 години в пет страни по света – САЩ , Великобритания, Канада, Германия и Япония. Документът илюстрира тези промени спрямо измененията в коефициента на старост във всяка една от страните. Целта бе съсредоточаването върху степента, до която стареенето може да обясни поне някои от промените в чувствителността на лихвените проценти.

Проучването установи достатъчно силна връзка, според която демографските тенденции са допринесли за намаляване на ефективността на паричната политика. Това пък несъмнено отваря редица политически последици.

"Ако паричната политика е по-малко ефективна при застаряването общество, то при равни други условия при по-голяма промяна в основния лихвен процент ще бъде необходимо да се постигне по-значителна промяна в икономиката, отколкото при по-младите общества", заявява пред Ройтерс Аймам. "Това означава, че традиционните еднократни промени от 25 базисни пункта, които са били норма и в предишни десетилетия, може да се усилват", добавя още той.

Според прогнозите на Организацията на обединените нации (ООН) делът на пенсионерите спрямо работещите в развитите икономики ще се удвои до над 40% през следващите 30 години, а коефициентът на старост ще нарасне с над 60%. В публикуван през този месец анализ експертите на Deutsche Bank дори считат, че прогнозите на ООН подценява влиянието на спада на раждаемостта.

Друг интересен факт от доклада на ООН е, че експертите от организацията стигат до заключението, че човешкият род ще спре разширяването си през 2055 г. По оценки на ООН застаряващите общества ще бъдат принудени да отговорят на предизвикателствата чрез удължаване на трудовия живот. Неизбежна тенденция, от която обаче продължават да бягат много от правителствата по света.