Централните банки намаляват експозициите си в по-дългосрочен дълг

Централните банки планират да намалят експозициите си в по-дългосрочен дълг в опит да се предпазят от загуби, след като Федералният резерв на САЩ приключи програмата си за изкупуване на активи. Ходът повишава риска от нестабилност на световните пазари, пише Financial Times.

По-голямата част от анкетираните в проучване мениджъри, които контролират активи на стойност 6,7 трлн. долара, или повече от половината от общите резерви на централните банки, посочват, че обмислят да коригират своите портфейли. Ходът идва на фона на очакванията, че Великобритания и САЩ ще станат първите най-развити страни, които ще прибегнат до покачване на лихвените проценти.

Проведеното през май сред 69 ръководители на централни банки изследване показа, че много от тях вече са започнали да диверсифицират средствата си в по-рискови активи, като например акции. Тенденцията изглежда ще продължи, след като малко под половината от анкетираните отбелязаха, че биха предприели инвестиране в акции или борсово търгувани фондове (ETFs). Други пък посочиха, че ще съкратят продължителността на своите облигационни портфейли.

След като световната икономика показа някои признаци на възстановяване, Фед и други централни банки от развития свят започнаха да обмислят затягане на паричните си политики. Перспективите за по-високи лихвени проценти пък породиха опасения, че 30-годишният подем на облигационния пазар е към своя край и че цените ще спаднат през следващите години.

Като част от програмата си за количествено облекчаване през последните шест години Федералният резерв изкупи частен и държавен американски дълг на обща стойност 2 трлн. долара. Очакванията са обаче стимулите да бъдат преустановени тази есен, след като институцията вече предприе няколко месечни свивания на мащабните си покупки на активи.

Въпреки че Фед е най-големият притежател на американски дълг, ситуацията се следи отблизо и от други централни банки, които инвестират значителен дял от своите резерви в облигации на най-голямата икономика в света.

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) в края на миналата година повече от 62 на сто от инвестициите на централните банки са били в доларови активи. Малко под една четвърт пък са заложили на единната европейска валута – еврото. Въпреки това високодоходните валути, като например австралийският и канадският долар, както и китайският юан, са станали по-привлекателни с оглед на по-ниската възвръщаемост при американските държавни ценни книжа.

Сигнал за промяната в настроенията можем да търсим и в представянето на капиталовите пазари по света. От началото на 2009 г. изготвяният от MSCI индекс за развития свят нарасна с 150 на сто. Широкият американски бенчмарк S&P 500 пък се разшири с внушителните 190%.