Как спестяват в бедните страни?

Вероятността хората в развиващите се страни да имат сметка в официална финансова институция е двойно по-малка от тази за хората в развития свят, пише Economist.

Едва 18% от жителите в Близкия изток и Северна Африка имат сметки, спрямо 89% в страните с високи доходи. А икономистите биха искали най-бедните жители на света да спестяват повече. Това би им помогнало да плащат за големи или неочаквани разходи като такси за образование или медицинско обслужване. Освен това би помогнало за повишаване на инвестициите, а оттам и за увеличаване на икономическия растеж.

Да започнат да спестяват хората обаче не е лесно. Една от причините е икономическият вариант на късогледството – невъзможността да се дава адекватна оценка на бъдещите ползи за сметка на текущите удоволствия. Това явление се наблюдава при повечето хора, но при най-бедните необходимата за спестяване самодисциплина е в пъти по-голяма, а последствията от неуспеха – много по-тежки.

За мнозина отговорът е парите да бъдат държани под формата на добитък, който може да бъде продаден в случай на нужда. Друг вариант е присъединяването към асоциация, която обединява спестяванията на членовете и ги разпределя между нуждаещите се под формата на кредити (Rotating Savings and Credit Association – ROSCA). Тези механизми обаче са далеч от перфектни. Проведено в Уганда проучване показва, че 99% от хората, използващи неофициални спестовни схеми, в даден момент губят спестяванията си. Добитъкът пък е предразположен към болести и смърт.

Тук се намесва растящият ентусиазъм около сметките, които се опитват да попречат на хората да правят късогледи разходи (Commitment-Savings Accounts – CSA). Обикновено когато човек си отвори такава сметка, той не може да тегли пари от нея за определен период от време или докато не внесе определена сума.

CSA сметките работят изненадващо добре. По време на експеримент във Филипините, използващите CSA сметки увеличили спестяванията си с 82%, спрямо контролна група само за една година. В Малави спестяванията на земеделците, използващи CSA сметки, нараснали преди сезона на сеитбата. Това им позволило да закупят с 48% повече торове и семена, отколкото фермерите, на които не били предложени CSA сметки.

И тук обаче има един голям проблем – не много хора искат CSA сметки. Ново проучване в Кения разкрива, че едва 19% от домакинствата имат такава сметка, докато 78% спестяват чрез ROSCA. Изследвания в Южна Африка и Малави показват сходни резултати.

Причината може да се крие в строгите правила на много от CSA сметките. Пример за това е възможност за отваряне на CSA сметка в кенийска банка, която не позволява тегления на средствата за най-малко 6 месеца. В условията на други CSA сметки са заложени наказателни такси, които стопяват спестяванията на неизпълняващите условията.

„Бедните хора често имат нужда от лесен и бърз достъп до парите си при извънредни случаи, били те свързани със здравословното им състояние или бизнес възможност“, казва Нава Ашраф от Харвардския университет. Скорошни проучвания показват, че хората предпочитат CSA сметки с по-либерални условия. При провеждането на един експеримент на студенти от Уганда са предложени два типа спестовни сметки. Парите в едната могат да бъдат използвани единствено за образование, докато другата е със същото предназначение, но парите могат се използват и за други цели при нужда. Студентите внесли значително повече пари в сметката с по-меки правила.

Проучване в Кения показва, че търсенето на CSA сметки нараства, ако парите могат да бъдат използвани при спешни случаи. Друго изследване, в което са участвали филипински емигранти, намира, че обозначаването на паричните им преводи като „за образование“, без други допълнения, ги увеличава с 15%, докато изпращането на преводите директно към училищата ги увеличава с едва 2%.