Малка част от океана може да покрие нуждата на света от морска храна

Вода покрива 70% от повърхността на Земята, а световният океан е огромен и дълбок. Толкова огромен, че почти всяка крайбрежна страна на практика има възможност да покрие нуждите си от местна морска храна от аквакултури. Всъщност, всяка страна би могла да го направи, използвайки малка част от водните територии. Това се казва в проучване на калифорнийските университети „Санта Барбара“ и  UCLA, както и американската Национална агенция за океански и атмосферни изследвания, информира Sciencedaily.

Изследването, публикувано в списание Nature Ecology and Evolution, разкрива потенциала на океаните да подкрепи аквакултурите.

Рибните стопанства са най-бързо растящият сектор при храните, обърнат към въпроса за продоволствената несигурност по света. 

Пространството, подходящо за аквакултури, е голямо и няма да ограничи развитието на сектора, това биха могли да направят управленски и икономически политики, смята ръководителят на проекта Ребека Джентри, която скоро завърши докторската си дисертация.

Според проучването световният океан изобилства от горещи точки, които осигуряват достатъчно място за производството на 15 млрд. т рибни продукти годишно. Това надхвърля 100 пъти сегашното глобално потребление на морска храна.

В по-реалистичен план, отбелязват анализаторите, ако аквакултурите се развиват само в най-продуктивните райони, океанът теоретично би могъл да произведе същото количество морска храна, което риболовът добива, на по-малко площ от 1% от повърността на водата, което прави обща площ колкото езерото Мичиган.

Сега само няколко страни произвеждат голямата част от морската продукция. Ние показваме, че рибните стопанства могат да бъдат разпространени много повече по света и всяка крайбрежна страна има тази възможност, допълва  Джентри.

САЩ например имат огромен неизползван потенциал и биха могли да произвеждат достатъчно в рибни стопанства, за да посрещнат местното търсене, на площ само  0,01% от собствената си изключителна икономическа зона, отбелязват изследователите.

Като се има предвид, че страната внася над 90% от рибните продукти, аквакултурите предоставят огромна възможност да нараснат вътрешните доставки и да намалее дефицитът при търговията с морска храна, който достига 13 млрд. долара.

Изследователите предупреждават, че както всяко друго производство на храна и рибните стопанства могат да бъдат лошо организирани, доказателство за което бе бумът на фермите за скариди през 90-те.

Очаква се ръст от 39% на аквакултурите през следващото десетилетие, посочват авторите на проучването.