МВФ: Общите субсидии за изкопаеми горива достигат 5,2 трлн. долара през 2017 г.

Светът е субсидирал индустрията на изкопаемите горива през 2015 г. и 2017 г. съответно с 4,7 трлн. долара и 5,2 трлн. долара, посочва ново проучване на Международния валутен фонд (МВФ). Това означава, че през 2017 г. светът е похарчил 6,5% от глобалния брутен вътрешен продукт за подпомагане на производството и потреблението на изкопаеми горива, пише Ник Кънингам за Oilprice. 

Китай определено е най-големият поддръжник на тази индустрия през 2015 г. с пренасочени 1,4 трлн. долара средства за енергийни продукти от подобен характер, посочват от МВФ.

През въпросната година САЩ заемат втора позиция с 649 млрд. долара. С други думи Вашингтон е изразходил повече средства за субсидиране на изкопаемите горива през 2015 г., отколкото Пентагона за същото време (599 млрд. долара).

Русия, от своя страна, е заделила 551 млрд. долара за този ресурс, докато Европейският съюз (ЕС) и Индия са подпомогнали фосилните горива съответно с 289 млрд. долара и 209 млрд. долара.

Делът на развиващите се пазари в Азия съставлява около 40% от общите инвестиции в тази сфера, докато страните от индустриализираният свят представляват едва 27 на сто.

Размерът на субсидиите включва разнообразни помощи, в това число разходи за компенсиране на климатичните промени и негативното влияние върху околната среда; липсата на такси и търговия с квоти на емисии въглероден диоксид; допълнителни разходи при данъчното облагане за потребление и доставка.

Относно горивото, въглищата получават най-голяма част от субсидиите, или 44% от общия размер на помощите.

Петролът е на второ място с 41%, следван от природния газ (10%) и производството на електроенергия (4%).

Съществува дълъг списък от причини, поради които намаляването на количеството субсидии за изкопаемите горива е не само добра идея, но и необходимост.

Кризата с климата продължава да се влошава. Локалното замърсяване на въздуха също оказва отрицателно въздействие върху човешкото здраве, а в някои случаи този показател достига изключително екстремни стойности.

Натискът за намаляване на субсидиите беше изключително силен при износителите на петрол, чийто бюджет е особено зависим от този ресурс. Според МВФ в Бахрейн, Египет, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) са настъпили сериозни ценови промени при бензина, дизела и електричеството. Например, Рияд увеличава цената на бензина в края на 2015 г. с 67%.

Друга категория на съкращения на субсидиите е под формата на своеобразен преход към пазарно ориентирано ценообразуване, каквото се наблюдава в Китай, Кот д'Ивоар, Йордания, Мадагаскар, Мексико, Иман, Индия, Тайланд и др.

Проблемът според Кънингам е, че когато глобалните цени на суровия петрол се възстановяват през 2017 г. и 2018 г., се забелязва бързо връщане на ценовата подкрепа, в опит да се потуши обществената ярост от поскъпването на горивата. По-специално, Индонезия замразява цените на горивата, за да ги спре да нарастват. В Бразилия, в отговор на национална стачка на шофьорите на камиони миналата година, правителството намали цените на горивата.

Натискът за фиксиране на цените или субсидиране на горивата по някакъв начин се влоши и от факта, че Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти няколко пъти през последните две години, укрепвайки долара и по този начин оказвайки натиск върху валутите на нововъзникващите пазари. Тъй като цената на петрола е в долари, по-слабите валути правят петрола значително по-скъп.

Ако цените на горивата бяха поставени на „напълно ефективни нива“ през 2015 г., глобалното количество на емисиите на въглероден диоксид щеше да бъде понижено с 28 на сто, а смъртните случаи от замърсяването на въздуха можеха да спаднат с 46%.

Проблемът при правителствената подкрепа на изкопаемите горива е изключително популярен. Всеки иска евтин газ и ниски цени на електроенергията. Това прави трудно оттеглянето на подкрепата в много от засегнатите страни.