Европейски страни обмислят санкции срещу венецуелския президент Мадуро

Няколко големи европейски страни обмислят налагането на санкции на венецуелския президент Николас Мадуро и няколко висши правителствени представители заради неотдавнашните репресии над политически противници, макар че разногласията кога да стане това остават поради опасения, че то може да провали намирането на изход от кризата в страната чрез преговори, съобщава Асошиейтед прес, цитиран от БТА.

Пет страни - Великобритания, Франция, Германия, Испания и Холандия - обмислят финансови ограничения и ограничения за достъп на европейска територия, които ще предложат на Европейския съвет, казват запознати с плана дипломати и членове на венецуелската опозиция. Това твърдят общо петима източници, пожелали да запазят анонимност, тъй като не са упълномощени да коментират обсъжданията публично.

Мадуро със сигурност ще е сред дузината висши представители, на които може да бъдат наложени санкции, но окончателно решение за момента не е взето, казват двама източници. Групата трябва да преодолее различията си, преди да представи официално предложение на изпълнителния орган на Европейския съюз.

По-голямо единодушие има за наказателни мерки срещу висши членове на въоръжените сили и правосъдието, участвали в ареста на съюзници на опозиционния водач Хуан Гуайдо, включително министъра на отбраната Владимир Падрино, за чието семейство се смята, че живее в Испания. В списъка влиза и министърът на комуникациите Хорхе Родригес, който оглавява влиятелния регулатор на комуникациите, отговорен за спиране на излъчването на испанската телевизия "Антена 3" и британската Би Би Си по-рано тази година.

Има стабилен напредък в осигуряването на солидни правни основания за рестрикциите, главната пречка обаче са неясните последици, които те може да имат върху усилията на Норвегия като посредник между представители на Мадуро и опозиционния лидер Хуан Гуайдо, допълват източниците.

"Приоритетът ни не е да наложим нови санкции, нито да отслабим натиска върху членове на венецуелското правителство", каза представител на испанското външно министерство. "Главният ни фокус в момента е диалогът в Норвегия", добави той.

След два кръга от срещи в Норвегия до събота опозицията не се беше съгласила на трети кръг, планиран да започне следващата седмица в Барбадос, казаха за АП трима дипломати. Гуайдо, който беше признат за временен президент на Венецуела от повече от 50 държави, включително повечето страни от ЕС, се закани да не се върне на масата за преговори, докато Мадуро не бъде готов да свика предсрочни президентски избори.

Шведското правителство потвърди в петък, че е било домакин на преговори тази седмица между влиятелни държави с интереси във Венецуела. В преговорите в Стокхолм не участва нито една от страните, оспорващи си властта във Венецуела, но пък там бяха дипломати от Русия (главния финансов и военен поддръжник на Мадуро), както и новият специален пратеник на ЕС за Венецуела Енрике В. Иглесиас.

Преди близо две години правителството на Тръмп включи Мадуро в списъка със санкциите си, съдържащ сега над 100 венецуелски висши представители, чиито американски авоари са замразени и на които е забранено да правят бизнес с американци.

Само че ЕС действа по-бавно от САЩ и Канада в противопоставянето на Мадуро, опасявайки се от провал на възможността за договаряне на решение на политическата безизходица, изострила кризата в страната, напусната от над 4 милиона свои жители (почти 15 процента от населението) в търсене на работа и препитание в чужбина.

Предпазливият подход на ЕС беше разкритикуван от членове на венецуелската опозиция, според които той дава глътка въздух на правителството на Мадуро.

Венецуелският външен министър Хорхе Ареаса нееднократно осъди санкциите на САЩ и ЕС като нарушаване на суверенитета на страната и отбеляза, че такива инструменти би трябвало да се използват срещу Гуайдо, тъй като той е насърчил насилието.

Фактор, който понастоящем влияе върху ЕС при обмислянето на санкциите, са неотдавнашните политически репресии на венецуелското правителство, при които беше арестуван заместник-председателят на контролирания от опозицията парламент, а 18 депутати бяха лишени от парламентарния си имунитет срещу съдебно преследване.
Мадуро заяви, че наказателните мерки са били съсредоточени върху парламентаристи, подкрепили неуспелия военен бунт на 30 април, който Гуайдо определи като опит за възстановяване на демокрацията във Венецуела.

ЕС, който се опитва да проправи път за свободни и честни избори, като наред с това гарантира доставянето на хуманитарна помощ в страната чрез Международната контактна група, не изключи санкции в публичните си изявления. Налагането на каквито и да било санкции изисква подкрепата на всичките 28 страни, членуващи в блока, четири от които (Италия, Гърция, Словакия и Кипър) не признават Гуайдо за законен лидер на Венецуела. Великобритания е най-големият застъпник на санкциите.

"Политическият избор на времето, в което да бъдат наложени санкции, е важен и именно това затруднява постигането на консенсус в момента", каза висш дипломат от ЕС. "Това обаче може много бързо да се промени, ако преговорите в Осло пропаднат или ако във Венецуела бъдат извършени нови арести", отбеляза той.

В допълнение към въведеното през 2017 г. оръжейно ембарго и забрана за износ на полицейско оборудване за борба с безредиците, Европейският съвет вече замрази авоарите на 18 души и им забрани достъп на територията на Евросъюза. Сред политическите фигури с наложени санкции са венецуелската вицепрезидентка Делси Родригес и водачът на социалистическата партия Диосдадо Кабельо, но засега ЕС се въздържаше да включи в списъка самият Мадуро.

Опозицията се опитва да убеди ЕС да приеме нови санкции, за да се окаже натиск върху Мадуро да се съгласи на честни и прозрачни президентски избори под надзора на международни наблюдатели. Тя твърди, че американските санкции са принудили няколко представители на върхушката да сменят лагера и да подкрепят военния бунт.

Подчертавайки тази стратегия, съпругата на видния венецуелски опозиционен деец Леополдо Лопес, Лилиан Тинтори, се срещна в петък с испанския външен министър и призова Испания и ЕС да засилят рестрикциите и "натиска върху жестоката диктатура на Николас Мадуро".

/БТА/