Защо правителствата да не издадат „Корона облигации”?

Бихте могли да опонирате, че съвременната финансова система няма нужда да събира пари по този начин. Миналия четвъртък Английската централна банка отговори на опасенията относно ликвидността, като обяви намерението си да купи (предимно) държавни облигации на стойност 200 милиарда паунда.

Същевременно обаче милиони спестители търсят сигурно, дългосрочно убежище за своите пари - и желаят да се присъединят към националните усилия.

Исторически, военните облигации, емитирани от САЩ и Великобритания, са били подобни на нисколихвени дългосрочни ДЦК. В някои случаи инвеститорите закупуват облигации, които не плащат купон за 75 на сто от номиналната им стойност и просто получават 100% на падежа десетилетие по-късно.

Като алтернатива те биха могли да бъдат проектирани като инфлационно защитени книжа (да си припомним огромния успех на „пенсионерските облигации“, издадени от Джордж Озбърн, когато той беше министър на финансите), но за максимална полза на данъкоплатците доходността ще трябва да бъде много по-скромна в сравнение с тази, наблюдавана на настоящия облигационен пазар.

За по-възрастните инвеститори, които бяха възнаградени богато от количественото облекчаване, високите цени на имотите и щедрите пенсионни фондове, дали това може да бъде жертва, която бихме били готови да направим, за да помогнем на следващите поколения?

Що се отнася до матуритета на дълга, облигациите могат да бъдат ултра дългосрочни, разбира се с помощта на кредитната история на Великобритания като стабилен заемател.

Но нека да отидем още по-нататък - бихме могли да приложим нещо, което не сме виждали от ерата на популярния капитализъм и приватизациите.

„Корона облигациите” биха могли да привлекат инвеститори с дългосрочен хоризонт, като предлагат скромен бонус за лоялност на тези, които са ги държали, да речем, 7 до 10 години.

Осъзнавам, че твърдите антикапиталисти ще отхвърлят това, като кажат, че е просто още една схема за възнаграждаване на вече богатите, но всъщност това е още едно средство за правителството да финансира тези масирани, но въпреки това жизненоважни, спешни действия при по-ниска цена в дългосрочен план.

И концепцията не трябва да се ограничава до държавните облигации. В САЩ ресторантьорските групи вече възприеха инициативата да продават на клиентите си „трапезни облигации“ - по същество ваучер, който редовните клиенти могат да закупуват и да разменят по-късно срещу храна, за да се облекчи настоящия натиск върху паричния поток на бизнеса, давайки на любимите си ресторанти по-голям шанс за оцеляване.

В основата на възстановяващата се икономика стои доверието. Увереността, че нашето правителство прави нещо значително, увереност, която да позволи на компаниите да натиснат бутона за рестартиране, и увереност от страна на гражданите и инвеститорите, че всички ние помагаме за разрешаването на тази криза.

Онези от нас, които отхвърлят отвратителната алчност и самодоволство на нашата финансова индустрия, трябва да са готови да направят нещо повече от това просто да се взират в телевизора и да търсят някой, когото да обвинят.